Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Сигурен съм.
— Щеше да е добре, ако бяхме сложили подслушвателно устройство и на телефона на отдел „Издирване“. Чакай, хванах нещо. Я гледай, диспечерът на полицията нарежда на всички патрулни коли да поддържат връзка и да помогнат на онази кола… номерата са същите… да стигне летището навреме за полета на „Тръмп“ за Вашингтон.
— Сега убеди ли се?
— Да — отвърна техникът. — Напълно. Обади се.
Мъжът на предната седалка хвана телефона.
— Спасителят напусна поста. Тревожи се за здравето на приятелката си. Ще се срещнат на игрището във Вашингтон. — Той съобщи разписанието на полета.
— А какво става с отсрещната страна? — долетя гласът на хамелеона от слушалката.
— Засега е тихо. Може би не искат да влязат в игра точно сега.
— Не вярвам. Щом ние играем на финалите, можеш да си сигурен, че и техният отбор е на терена. Продължавай да следиш за надарени скаути. Ние ще проверим игрището във Вашингтон. Но не забравяй, противниковият отбор има обичай да се появява точно когато най-малко го очакваме.
С разтуптяно сърце Тес се вмъкна в поршето пред спортния магазин и се огледа неспокойно. Измъкна пистолета от чантата, като внимаваше да не се вижда отвън, и освободи пълнителя. В него бяха останали само два патрона, освен заредения в цевта.
Господи! Тя припряно разкъса кутията с патрони и натъпка още четиринадесет в пълнителя. Той събираше шестнадесет, но с патрона в цевта („и един заложен“ обичаше да казва баща й) сега бяха седемнадесет.
Щом щракна обратно пълнителя в дръжката на пистолета, Тес почувства как обръчът, който беше стегнал гърдите й, я отпусна. Сега вече можеше да се защити. Поне се надяваше.
Да се махам оттук.
Тя върна пистолета в чантата, пъхна кутията с патрони под седалката и бързо вмъкна поршето в оживеното движение на голямата улица.
Пликът! Още в магазина беше написала адреса и залепила марката. В движение напипа снимките в чантата, напъха негативите в плика и го залепи. Напред вдясно видя пощенска камионетка, спряла пред пощенска кутия. Рязко сви и спря до камионетката, като протегна през прозореца писмото си към служителя, понесъл обратно торбата с писма.
— Закъснях — Тес се опита да се усмихне. — Нали не възразявате.
— За мен е все едно. Хубава кола.
— Благодаря.
— Как се кара?
— Гледай!
Тес включи на първа, натисна газта и излетя напред. Не че искаше да се изфука. Просто трябваше да се отдалечи от пощаджията колкото е възможно по-скоро. Надяваше се никой да не е забелязал предаването на писмото. Твърде много убийства станаха. Не искаше да излага на опасност и неговия живот.
Вляла се отново в движението, тя непрекъснато изпреварваше, карайки с максималната позволена скорост, за да не рискува да я спрат от пътната полиция.
Беше се насочила към Вашингтон, но не към Капитолия, както я посъветва Крейг. Имаше идея за нещо по-добро. Не беше по-безопасно. Но определено по-важно.
Решаващо.
Онзи ужасяващ, отблъскващ барелеф. Само защото знаеше за него, животът й бе в опасност. Трябваше да узнае какво означава и имаше само един човек, който можеше да й каже.
На път от тенисклуба към службата, отпуснат на задната седалка, Вицепрезидентът мислеше за жената, за която го бе предупредил заместник-директорът по секретните операции на ЦРУ.
Тес Дрейк?
Точно тя ли трябваше да стане заплаха за него?
С баща й бяха приятели и Алън я виждаше често, докато той бе жив — несръчно чувствително девойче с момчешко поведение. Тя го привличаше със стройното си спортно тяло, стегнатите дръзки гърди и къса руса коса.
Не в сексуален смисъл, разбира се. Съвсем не. Въпреки убеждението на Президента, че и Джерард като много други политици се възползва от кампаниите за набиране на средства, за да изчука някоя и друга политическа активистка, истината беше, че Джерард си бе наложил строга дисциплина и потискаше сексуалния си нагон.
Той беше женен. Да. Красивата му и фотогенична съпруга често се появяваше на кориците на списанията. Но жена му споделяше неговите ценности и през двадесетгодишния им брак, през хилядите нощи, в които споделяха едно легло — като приятели и сродни души — те правиха любов само три пъти и изпитаха плътските удоволствия на тези три ритуални акта единствено за да имат деца.
Не, влечението на Джерард към Тес съвсем не беше плътско. Напротив, той й се възхищаваше като идеален представител на човешкия вид, и сега бе силно разтревожен, че точно тя от всички, при нейното биологично съвършенство, представляваше заплаха и трябваше да бъде убита. Но тази тревога не му пречеше да желае колкото е възможно по-скоро Тес да бъде заставена да млъкне.