Знакът на пламъка

— Господи, не можеш да стоиш там! Има ли къде да се скриеш, докато стигна до Александрия?

Тя трепна и се замисли за миг.

— Тес?

— Не искам да замесвам приятелите си. Онези може да ги убият. Ако отида на кино, в тъмното ще ме е страх. Може би в библиотеката. Или музей. Но и там има толкова хора.

— Чакай така. Не затваряй. Сега се връщам.

— Недей!

— Важно е, Тес. Стой там.

Тя чу щракване, после само шума по линията.

Ръцете й трепереха.

Бързо! Моля те!

Крадешком оглеждаше оживения паркинг.

Двама мъже стояха до един микробус и гледаха в нейната посока.

Тес стисна пистолета в чантата.

Те заобиколиха микробуса, но неочаквано смениха посоката и се запътиха към супермаркета.

Тес въздъхна с облекчение, разбирайки, че просто се възхищаваха на поршето.

Бързо, Крейг!

Изведнъж гласът му отново долетя от слушалката.

— Тес?

— Къде се забави? — гласът й пресекваше.

— Извинявай. Не очаквах, че е толкова сложно. Ще взема совалката „Тръмп“, която каца във Вашингтон в два нула седем. С кола ли си?

— Да.

— Каква кола? Как да я позная?

— Порше деветстотин и единадесет. Черно.

— Да ти се не надява човек. Пътуваш комфортно.

— Спести ми шегите си, моля те.

— Само искам да те ободря. Добре, сега сериозно. Близо до летището в Кристъл сити има хотел „Мариот“. Щом пристигна, ще взема такси и ще се оглеждам за колата ти край входа на хотела. Ще бъда там най-късно към два и половина.

— Но това е след три часа!

— Знам. Иди във Вашингтон. Обиколи Капитолия. Там има толкова охрана, че едва ли ще посмеят да се приближат. Само внимавай като слизаш от колата и като се качваш.

— Да внимавам? Само това правя от снощи.

— Внимавай още повече. А в това време аз ще се свържа с полицията в Александрия. Ще им обясня какво става.

— Не! Ако го предадат по радиото…

— Тес, довери се на мен. Ще говоря с шефа им. Той няма да го разпространява. Няма да му казвам къде си и къде ще се срещнем. Ще искам само да ни предостави безопасно място.

— Няма такова място!

— Повярвай ми, има. Къща. Хотелска стая. Ферма. Каквото и да е, ще имаш охрана. Не губи самообладание. Само няколко часа и това ще свърши.

— Не! Те ще чакат. Никога няма да престанат. Това никога няма да има край!

— Ще има, ако разберем защо те преследват. Ако тайната се разкрие — каквато и да е тя — няма да имат мотиви да те убиват, за да мълчиш.

— Само да знаех какво ги плаши толкова от това, което знам. Но не съм само аз.

— Не разбирам. Никой друг не е заплашен…

— Не е вярно! Не забравяй, Крейг. Ти беше с мен. Разказах ти за Джоузеф. Бях с теб в жилището му. И ти видя онова в спалнята. Убийците, за да запазят тайната си, може да преследват и двама ни и да тръгнат след теб!

За миг Крейг замълча.

— Само да опитат! „Мариот“ до летището. В два и половина. Карай покрай него, докато ме видиш. Аз ще позная колата ти.