Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
Истински часове днес в действителност нямаше, изпълнен бе по-скоро един от най-обичаните български ритуали — началото на учебната година, когато родното школо се оглася от първия звънец. Децата използваха този ден за дълги разговори кой какво е правил през ваканцията и за да получат наставления от учителите си.
Мишо обичаше да ходи на училище, беше му приятно да влиза в тази голяма къща с просторни прозорци, в която възрастните хора бяха малко и говореха интересни неща, и на чийто таван, освен всичко друго, живееха много гълъби. В нея идваха и пичовете от махалата, само че те бяха в други стаи. Впрочем, нито един от тях не беше в неговия клас. Митето и Стефчо бяха в осми, Самуел — в седми, Марион — в шести, Борисчо — в пети; само Кирчо бе под него — в трети. Той и брат му, обаче, започнаха тази учебна година в София и не можаха да чуят прякото предаване на съдебния процес срещу убийцата Гергина Божинова. Мишо и останалите го чуха докарй и то от най-високото място край площада, откъдето стреляха с автомати и ракети по време на празничната заря на осми срещу девети септември. Това бе покривът на зала „Балканиада“, там където Митето го бе завел за пръв път. И сега стана така.
Часовете бяха намалени и още в междучасието след втория Мишо видя Митето и Самуел да си говорят на двора до лавката за закуски. Плахо отиде при тях — в махалата бе едно, на училище — друго; тук само той още бе в долните класове. Двете момчета не му обърнаха особено внимание. Кимнаха на поздрава му и продължиха да си приказват.
— Аз отивам, за тебе не знам!
— Баща ми ще ми разкаже всичко — отвърна Сами.
— Друго си е да го чуеш на живо.
Мишо не схващаше за какво става дума, но му беше приятно да е до двете момчета, които тук му изглеждаха още по-големи. Всичко развали Борисчо Данилов, а след него и Марион Сабо. Те последователно го поздравиха със: „Здрасти, Жаба!“ Борисчо дори го попита ехидно:
— И ти при големите, а?
Това не впечатли никой, тъй като Митето не спираше да убеждава Сами да вървят.
— Къде го караш да ходите? — попита Марион и сега приятелят й нямаше как да не й каже.
— Да се качим на спортната зала и оттам да слушаме процеса.
— Какво, какво! — изуми се Марион.
— Ще предават по радио-уредбата как съдят Гина убийцата.
— Кой ти каза? — продължи момичето.
— Татко. Научил го е в работата си. Сами също го чул от баща си.
— Така е. Попо ще й бъде защитник.
Всички отдавна бяха свикнали с обръщението на Самуел към своя възрастен отец.
— Защитник на тая! — възмути се Боричсо.
— Обществен. Всеки има право на защита. Така е. Да не мислиш, че на татко му е лесно, но като са го назначили!
— Оставете това! Искате ли да ходим или не? — категоричен бе Митето.
— Има още часове — припомни Марион.
— Ти да не си заек?
Последната реплика на Митето бе решаваща. Всички се съгласиха и тръгнаха към спортната зала. Избяхага от училище с чиста съвест, че никой няма да им направи нищо точно днес. Мишо също се присъедини към групата, въпреки снизходителния поглед на Марион и особено на Борисчо.
Когато петте деца наближиха площада, гласът на съдята вече се чуваше отчетливо на фона на зловещо тракащата пишеща машина. Те спряха за момент, изненадани от множеството хора, струпани около двата високоговорителя. Тълпата бе толкова голяма, сякаш имаше организиран митинг. Мишо веднага си спомни за онзи, в защита на Патрис Ломумба, на който ги заведоха задължително от училище миналата есен.
— Ега си чудото! — възкликна Митето. — Давайте през градинката, аха!
Всички бързо го последваха. Щом влязоха по страничната алея към шадраванчето, Марион извика да спрат:
— Какво има? — попита я приятелят й.
— Ей там, на оная пейка, са баба ми и дядо ми. Не искам да ме скиват, че не съм на училище.
Мишо видя, че заедно с тях е и неговата баба. Явно тримата бяха дошли да слушат процеса, но не искаха да се смесват с простолюдието. Той също предпочете да се скрие от погледите им.
Свърнаха зад тях и тичешком стигнаха спортната зала. Не ги забелязаха.
Изкачването сега бе по-лесно. Самуел му помогна да се хване за стълбата и по-нататък Мишо си знаеше как. Марион, макар и момиче, показа завидни умения и чевръсто се покатери веднага след Митето, който беше пръв. След нея бе Борисчо, а Сами остана последен след Мишо.