Проклятието на Жабата

Опасенията на Елена

Мълвата плъзна за часове и Олм се потресе от нея. Всички заговориха как най-после хванали убиеца на куция златар Панайот Симов и това се оказала съпругата му, която била доста по-млада и искала да му вземе парите, както въобще се очакваше от всяка млада жена, омъжена за богат и възрастен мъж. Хората мигом я осъдиха да я постигне същата съдба — око за око, зъб за зъб! Властта, и тя нямаше особени проблеми. Подобно убийство бе в разрез с принципите на социалистическия морал и то щеще да получи от закона най-тежкото наказание, предвидено в него — смърт. Никой не се съмняваше, че Гергина Божинова заслужава друга присъда.

След няколко дни на топли клюки и лековати легенди за това как хитро и героично, като по филмите, народната милиция успяла да залови престъпницата, населението на града се успокои. Вярно на своя любим закон: „Всяко чудо за три дни, по-голямото — за четири“, то се захвана отново да гради най-светълия строй, където нямаше място за битово разложение и престъпни елементи.

Населението така и не разбра какво в действителност се бе случило с трупа на бай Пано. Имаше всякакви версии — хвърлен в Дунава, заровен в градината; имаше дори и предположения, че, всъщност, ветеранът Панайот Симов не бе убит, а бе заминал за братска Унгария при бившата си съпруга, която от лекомислено момиче по време на войната сега бе станало зряла и умна жена, издигнала се до висш партиен пост след 23 октомври 1956 година. Никой друг освен Васил Обретенов и синът му (а впоследствие и специалните органи, които запазиха всичко в пълна тайна до съдебния процес) не знаеше истината. Дори Гичо Гаргата я научи от своите колеги, дошли от окръжния град специално за случая.