Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
На жителите на Олм тепърва им предстоеше да изживеят истинския потрес, когато занемели щяха да слушат показанията на Гергина Божинова, предавани на живо по местния радио-възел. Целият град щеше да се събере около говорителите на площада и щеше да мълчи, невярващ на нито едно от сетивата си, че това е възможно.
Септември дойде бързо. След броени дни щеше да започне учебната година и Мишо се захвана да подвързва читанки, атласи и тетрадки. Срещите с пичовете в Празното място намаляха, а стрелбите с фунийки направо спряха. За сметка на това се увеличи свиренето, а това изпълваше с радост и надежди мадам Хачуян. Тя предчувстваше бъдещето на своя ученик, но тайно се молеше пубертетът и възмъжаването му да не го съсипят. Молбите й бяха чути.
И на петия ден, обаче, Васил Обретенов не забрави за Гергина. Слава богу, никой, никъде и с нищо не му показваше, че го свързва с нея. Тъща му Милèва също бе разколебана, дори на малката Марион вече не й пукаше, че го е видяла да се прегръща с убийцата; детето бе потънало дълбоко в обятията на бурната им любов с Митето. Мими бе щастлива, че събитията се развиват в нейна полза и с нетърпение очакваше най-удобния ден за разходка до лозята. Единствено в Елена остана съмнението, че между Васил и Гина е имало връзка. Седмици след арестуването той не докосваше жена си, а това вече беше неестествено за него и твърде подозрително, което разпали някаква неизпитвана досега ревност у нея.
Елена все повече не издържаше и една вечер, докато се приготвяха за лягане, тя се престраши и попита мъжа си:
— Липсва ли ти?
— Кой?
— Не се прави, че не знаеш за кого става дума! Гергина.
Васил не очакваше подобен въпрос. Тъкмо бе позабравил за случая.
— За какво да ми липсва?
— Нищо ли не е имало между вас?
Елена усещаше, че е наивна да пита подобно нещо. Кой мъж, особено като Васил, щеше да си признае за изневярата? И какво щеше да спечели тя, ако той наистина бе имал връзка със съседката? Щеше ли да го остави, щеше ли да спре да го обича? Тя бе толкова привързана и обсебена, както казваше майка й, от него, че самата мисъл да живее без Васил й се струваше светотатствена. Може би сбърка, че подхвана този разговор.
— Нищо! — глухо изрече съпругът й.
— Кажи ми честно, вече няма значение!
— Моля те, недей и ти като майка си!
После той отиде при Елена и така, както си беше гол до кръста и по бели бархенти гащета, Васил я погали, целуна я по челото и я подкани да си лягат. През цялото време, докато се любеха, тя усещаше, че той наистина й бе изневерил с Гергина. Стори й се, че я люби някак вяло, по-скоро по задължение. Или може би си внушаваше? Не, колокото и да се опитваше да се самоопроврегава, рутината бе осезаема. Разбираше, че той иска да й докаже, че не е права в опасенията си, но сега Васил бе слаб актьор. Една съпруга винаги може да разбере кога мъжът й си отбива номера.
Докрая на краткия му живот Елена никога повече не го попита за Гергина, а Васил — макар и да ги бе намалил след случая — не спря своите похождения до деня, в който ракът съвсем го повали на легло. По-силната болест надделя.
Делото е насрочено
Седмица след арестуването на Гергина в бърснарницата на Цачи влезе капитан Гичо и поздрави постоянното присъствие, с нескрита гордост. Бе след края на работния и септемврийски вече ден, който бе достатъчно топъл и слънчев, сякаш горещият август никога нямаше да свърши. Вътре бяха всички мъже от махалата: и Линдро, и Фончо, и Цвечи, и бай Симчо; нямаше го само Васил. Алексо Поптодоров — ако въобще можеше да си причисли към „клуба“ — също го нямаше. След изчезването на бай Пано, обаче, той негласно бе кооптиран към групата. Природата не търпи празно пространство, какво остава за малките мъжки общества!
— Я внимавай! Мирно! — избъзика се веднага и по войнишки Линдро при вида на своя съученик.
Мъжете се разсмяха, макар да не им бе до веселие, след като вече категорично се разбра, че техният приятел е убит.
— Линдракис, ке го ядаш бойот! — отвърна му също така шеговито и на македонски диалект Гаргата. Не седна, а остана прав до вратата. (Гичо бе син на хлебар, преселил се в Олм от Кукуш, след Първата световна война.) Вероятността пожеланието му да се сбъдне бе много по-голяма от това на Жори; никой не се надигна при командата на Линдро, докато боят в районното можеше да се осъществи още след час.