Проклятието на Жабата

— Тя ли е? — престраши се Васил. Не издържаше вече на напрежението!

Цивилният го изгледа строго, сякаш искаше да му каже: „Не е твоя работа!“ и отвори задната врата на джипа. Гина и мустакатият излязоха от къщата и дойдоха при тях.

— Ето! — подаде му увит във вестник пакет. — Не успя да го поправи. Виж, май пружината е счупена!

Васил Обретенов пое часовника и се помъчи да разбере по очите й какво става, но мъжът до автомобила не му остави време.

— Хайде, качвай се! — нареди той и Гина се настани отзад.

Цивилният я последва бързо, тръшна вратата и заповяда на мустакатия да кара. Чу се рязкото: „Слушам!“ и след малко Васил остана сам на стръмната улица със стария часовник на тъста си в ръце. Колкото и да бе вече тъмно, всички го виждаха. Оказа се, че освен жените и децата, цялата махала отдавна надничаше зад прозорци и огради. Тръгна към дома, като се опитваше да не личи, че краката му треперят.

Когато стигна външната врата, Мишо вече го чакаше с ококорени от изумление и страх очи. Това даде кураж на Васил и той прегърна детето.

— Всичко е наред, моето момче. Взех си обратно стенния часовник.

Елена и Мими ги посрещнаха още на циментовата пътека, която водеше към вътрешната част на двора. И двете бяха не по-малко разтревожени.

— Какво стана? — започна съпругата.

Васил погледва последователо и едната, и другата, сякаш искаше да разбере какво знаят, после отговори:

— Откараха Гергина в управлението. Беше ме извикала да ми върне часовника.

Все пак, макар и убийца тази жена му помогна твърде много. Какво щеше да прави той, ако тя не се бе сетила как да излезе от ситуацията с милиционерите?

— Значи тя е… — не посмя да довърши Елена.

— Попитах единия милиционер, но той не ми каза! Ще се разбере.

— Най-вероятно е тя. Иначе нямаше да я арестуват. И как са открили? — Мими се опита да погледне заговорнически Васил, но той не се усети.

— Все още нищо не може да се каже! Хайде да се прибираме, че този ден ми дойде в повече — предложи Васил и поведе сина си за ръка към къщата.

Мими разбра, че ще трябва да си върви. Донякъде бе спокойна, че нищо не му бяха направили и сега много искаше да догони Васил и да го прегърне, макар да осъзнаваше, че желанието й е абсурдно.

— Утре ще ходя на лозе — провикна се тя. — Мишо, ако искаш да те взема с мене!

Предложението й бе по-скоро напомняне за Васил. Каквото й да ставаше Мими не бе забравила обещанието му. Той обаче дори не я чу. Бе погълнат изцяло от страховете си и бързаше по-скоро да се скрие в къщата и да остане насаме. Вместо него отговори Елена:

— Може, но преди да тръгнете, нека да посвири!

— Чу ли, Мише, ще дойда в десет сутринта. Става ли?

Момчето отговори, че ще я чака. Щяха цял ден да бъдат заедно и то само двамата!

Мими се прибра, радостна, че в края на крайщата всичко свърши добре. Пусна си „Бийтълс“, този път A Day in the Life4, и замечта как скоро щеше да отиде на лозе вместо с Мишо — с баща му.

Васил вече лежеше в спалнята и разгледаше повръхността на тавана. Множеството фини пукнатини в мазилката я прорязваха като малки реки и поточета, по които сега безцелно се стичаше умореният му поглед. Чувстваше се изтощен и изпразнен, потънал в безумието на битието, за което никога нямаше да намери разумно обяснение. Вече изключваше възможността друг, освен Гергина, да е убил бай Пано. Да, така беше! Но защо? Това щяха да я питат и следователите в милицията, и прокурорът, и съдиите. А тя щеше ли да го запази? В името на какво — че може би го е обичала? Но беше ли способна да обича тази жена? Който обича, не убива. Васил осъзна, че си противоречи. Той, например, никога не би посегнал на човек, но и нямаше спомен да е обичал някога истински. Освен сина си, но това бе друго… И какво, майка му стара, означава да обичаш? Женските брътвежи за любов му се струваха смешни. У Гергина го привлече и това, че не се пренасяше много-много. Бе мълчалива, привидно студена, но чувствена. Поне за него беше такава. Да, но именно тя уби, а пък искаше от него да я обича. Щеше ли да го предаде и въобще щеше ли да я види повече? Хвана го яд, че не успя да зърне очите и заради мрака. Какво му каза последно? Напрегна се да си спомни. Аха… Виж, май пружината е счупена! Васил повтори шепнешком думите й няколко пъти и изведнъж рязко се надигна, осенен от тях. Трябваше непременно да отвори часовника! Сигурно вътре имаше нещо и сигурно тя му казваше точно това с последното си изречение. Щеше ли да чуе друго?