Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
Злато в изобилие имаше в притоците на Юкон, дори повече, отколкото в прочутата Калифорния. За кратко време бяха натрупани огромни богатства. Много от тях бързо се стопиха в баровете и около игралните маси, между удари с нож и револверни изстрели. Американците практични хора, бързо построиха град сред блатата на Юкон и Клондайк и го нарекоха Доусън. Отвориха многобройни хотели, барове и игрални домове, които представляваха бараки на един или два етажа, със стая за пътници и помещения, отделени едно от друго само с памучни завеси. Не закъсняха и с издаването на вестник, Клондайк нюз, който обаче не просъществува дълго, защото журналистите предпочетоха по-трудния, но и по-доходния занаят на златотърсачите Към края на 1896 година бяха добити повече от осемдесет милиона в злато, а през 1897 — повече от сто. Но не мислете че производството спря дотук. Бяха открити нови находища, още по-богати, както и други, на юг в долините на Сент Елиа. Явно, че най-големите залежи бяха погребани под склоновете на този огромен планински масив. Дългите и широки морени от север свидетелстваха, че златото идва от юг, от кварцовите жили, разкъсани от ледниците и разпръснати от пороите и свлечени от водите в долините Учените изследвали тези области, бяха уверени, че Сент Елиа крие много по-големи богатства, отколкото Клондайк. На същото мнение бяха и златотърсачите Те дори твърдяха, че там, горе е възможно да се намерят цели скали, образувани от скъпоценния метал!!!
Четиримата разположиха лагера си в края на една голяма долина, все още покрита със сняг, която изглеждаше дива поради огромните борове, ели, смърчове и брези. Наблизо имаше малка река. Тя течеше на север, като тук-там образуваше малки езерца, и им обещаваше хубава риба и дивеч. От запасите им бяха останали само няколко либри брашно, една торбичка със сушено месо — две либри, която много грижливо бяха запазили, малко чай и захар.
— Армандо, приятелю мой — каза Бени, след като се стопли с чаша чай, — ако не подновим запасите си, то само след няколко дни ще бъдем принудени да пазим диета.
— Не виждам нито една птица — отговори младежът. — Струва ми се, че мястото не е особено подходящо за лов.
— Нетърпеливо момче! Мислите, че дивечът ще се затича да ви целуне ръцете в очакване да го убиете и да го сложите в тенджерата си?
— Не искам това, Бени, но ми се струва, че на това място няма животни.
— Ако не намерим, ще ловуваме в езерата. Ще се откажете ли от бели пъстърви?
— Не, разбира се.
— Значи първо да посетим тези езерца.
— И аз ще дойда — намеси се Фалконе — Бек сам ще се погрижи за лагера ни.
— Елате, господине — каза Бени.
— А как ще ловим рибата? — попита Армандо.
— Ще си направим харпуни от ловджийските ножове! — отговори канадецът. — Рибите са едри и няма да е трудно да ги улучим. С моя нож, прикачен към здрав прът, съм хващал хубави щуки и големи пъстърви в Малкото Робско езеро, а също и в Езерото на бивола и Езерото на сьомгите във Фрейзър.
— Тогава да вървим.
Посъветваха Бек да внимава и да върже конете, за да не се отдалечат. Отправиха се към края на долината, откъдето видяха едно доста голямо езеро, в което се вливаше една рекичка. След час бяха на брега му. Явно водите му не бяха много дълбоки, тъй като в средата растяха водни растения, а над тях кръжаха няколко двойки диви патици и рибари. Въпреки това навярно имаше много риба защото по повърхността му често се виждаха мехурчета. Бени се канеше да отиде в горичката, за да отреже дълги клони, от които да направи харпуни, но вниманието му бе привлечено от нещо черно, което се полюшваше в края на една малка плитчина.
— О!… — възкликна той. — Какво ли е това там?
— Прилича на кану. — каза механикът, като се вгледа в тази посока.
— Да отидем да видим. — каза Бени. — Ако наистина е лодка обещавам ви хубав улов.
Отправиха се към малкото заливче скрито от върби и нискорастящи брези. Не бяха се излъгали. Там имаше завързано с кожен ремък индианско кану в отлично състояние. Тези плавателни съдове правени много умело от индианците с материал, намерен по бреговете на техните реки и езера не са от издълбани дървесни стволове. Състоят се от солидна върбова арматура покрита с широки парчета брезова кора свързани чрез много тънки корени от ела и споени със смола Обикновено са дълги десет стъпки, но има и по шестнадесет стъпки, в които спокойно могат да влязат трима души. Макар че са много леки, те посрещат и най-буйните течения, без опасност да се разбият или да се преобърнат. В откритото от Бени кану имаше два харпуна малко смола и две весла с широки лопати.