Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Ще влезем в езерото. — каза канадецът — и ще отидем да ловим пъстърва в дълбокото.
— Мисля, че няма смисъл. — възрази Фалконе, който от известно време наблюдаваше някакви колове издигнати над водата на около петстотин метра от брега — Ако не се лъжа, там има рибарски кошове, каквито използуват туземците.
— Да така е — отвърна Бени, след като внимателно ги огледа — Да отидем да видим.
Качиха се на кануто, Армандо се изправи на носа, а Фалконе на кърмата, за да пазят равновесие. Бени застана в центъра с веслата Отблъсната силно, леката лодка полюшвайки се грациозно, излезе от плитчината и се отправи натам. Наведен, Армандо оглеждаше кристално чистите води, за да види дали има улов. Бързо се увери, че езерото бе пълно с всякакъв вид риби. Те се плъзгаха по дъното, стрелкайки се сред водната растителност. Някои бяха черни като въглен, други бели със сребърни отблясъци, а трети с красива синя окраска Имаше толкова много, че за кратко време можеше да се напълни цял кош.
Бени, въпреки че гребеше наблюдаваше внимателно и като забележеше някоя риба, бързаше да я назове:
— Ето един налим… не е много добра става за храна на кучета Бяла пъстърва… превъзходна!… Превъзходна!… Гривеста риба… може да мине., щука… добра е… А, шаран… деликатес!…
Той гребеше усилено и не след дълго кануто достигна мястото, където бяха потопени индианските кошове. Индианците ко-юкони и танана не използуваха мрежи, а ловяха рибата от водните потоци и езерата с тези приспособления във вид на фунии, изработени от много тънки върбови пръчици. Когато дойде зимата, те забиват в реките и езерата колове, към които ги прикачват, чакат да се образува лед, но не забравят да оставят дупки. Като видят светлината, рибите влизат във фуниите и остават там затворени. Бени познаваше този начин на риболов и побърза да вдигне кошовете сигурен, че ще ги намери препълнени. За голяма негова изненада в трите имаше само пет едри щуки, общо петнадесет-двадесет килограма.
— Хитреците са разрушили останалите — каза той.
В този момент чу дълго изсвирване и видя, че на около триста метра плува прекрасен лебед със снежнобели пера.
— Армандо, ваш ред е — каза той. — Птицата струва много повече от тези сладководни рибки.
Младежът се изправи с пушка в ръка и се прицели, но видя, че грациозната птица удря отчаяно с криле и прави безплодни усилия да се издигне.
— Какво става там? — запита младежът много изненадан. — Като че ли бедният лебед се бие с някого?
— Дали не се е заплел във водните растения? — усъмни се Фалконе.
— Не мога да повярвам — каза канадецът. — Струва ми се, че го е хванал някой от обитателите на езерото. Не виждате ли, че главата му е под водата и не може да я извади?
— Струва ми се, че тук няма крокодили — каза Армандо.
— Не момко — отговори Бени.
— Мисля, че се досещам какво става — каза Фалконе, който внимателно наблюдаваше усилията на птицата.
— Обясни, чичо.
— Този лебед е хванат от щука.
— О!… Чичо!…
— Не вярваш ли?
— Щука да хване лебед?
— Учудва ли те?
— Изглежда ми невероятно.
— Бени, приятелю, да идем да видим — предложи механикът.
Канадецът отново хвана веслата и тласна кануто по повърхността на езерото. В това време лебедът продължаваше да се бори отчаяно, за да освободи главата си, която все още беше под водата. Крилете му пляскаха яростно и вдигаха пръски пяна, но не успяваха да вдигнат тялото нагоре. Приглушени писъци, прекъсвани от странни звуци, които като че ли излизаха от някаква тръба достигаха до ушите на тримата. Изведнъж горкият лебед, победен от подводния си враг, за последен път опъна криле Красивите му пера настръхнаха и той се отпусна бездиханен върху водата
— Мъртъв е — каза Армандо.
Изплашен победителят да не завлече плячката под водата, Бени с четири силни загребвания стигна до птицата Армандо и Фалконе се наведоха и я извлякоха на борда заедно с нападателя — огромна щука Малката сладководна акула в стремежа си да глътне голямата плячка бе сграбчила птицата за главата като че ли ставаше дума за рибка от една либра и я бе удушила. Но и лакомницата, след като бе налапала главата също се бе задушила и бе останала вкопчана в жертвата си.
— Ако вземем да разказваме, че една такава риба е била хваната в момент, когато се е мъчила да улови лебед ще ни се присмеят в лицето — каза Армандо, чието учудване нямаше граници.