Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Автор: Херберт Фрэнк
Серия: Дюна (bg) #3
Язык: болгарский
Переводчик: Александър Бояджиев
Жанр: Научная фантастика

Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:

Месията на Дюна Пол Муад’диб е мъртъв… Планетата започва бавно да се променя благодарение на човешките усилия — сред безкрайните и пустини се появяват зеленина и свободно течаща вода. Но и сега мечтата не е постигната — измененията в климата са смъртоносни за гигантските пясъчни червеи, на които се крепи могъществото на Аракис. Управлението на Атреидите отново е заплашено от техния най-голям враг — генетично „преродения“ барон Владимир Харконен.
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.

Перейти на страницу:

— Значи, ти си постигнала този ензимен баланс.

Думите му потвърждаваха, не питаха.

— Аз застанах срещу Сестринството! Докладът на майка ми ще превърне всички от „Бин Джезърит“ във вечни врагове на династията Корино.

Колко правдоподобно е това — помисли той. Все пак реши да опита:

— Но собствената ти майка няма да се обърне срещу теб!

— Била е в „Бин Джезърит“ преди да стане моя майка. Дънкан, тя даде съгласието си нейният син и мой брат да премине през изпитанието с гом джабър! Не, тя направо го уреди! А знаеше много добре, че Пол може и да не оживее! Тези от „Бин Джезърит“ винаги са били слаби в религията, но силни със своя прагматизъм. Тя ще действа и срещу мен, ако е повярвала, че така най-пълно задоволява интересите на Сестринството.

Той кимна в знак на съгласие. Колко убедителна бе Алая. Наблюдението му, кой знае защо, го натъжи.

— Трябва да не изпускаме инициативата — добави тя. — Ето нашето най-силно оръжие.

— Възниква въпросът за Гърни Халик — рече Айдахо. — Нима ще трябва да убия своя стар приятел?

— Гърни изпълнява шпионска мисия в пустинята — отговори Алая. Добре знаеше, че Дънкан вече е запознат със случая. — Няма да ни попречи с нищо.

— Много странно — замислено каза той. — Регент-губернаторът на Каладън изпълнява поръчки на Аракис.

— А защо не? Любовник е на майка ми, ако не в действителност, то поне в сънищата си.

— Да, разбира се.

Не бе много сигурен дали не е доловила отсъствието на искреност в неговия глас.

— Кога ще я отвлечеш? — попита Алая.

— Ще бъде по-добре, ако ти не знаеш.

— Да… Разбирам. А къде ще я отведеш?

— Където не могат да я намерят. Бъди сигурна, че няма да остане тук, за да те застрашава.

Блясъкът в очите й подсказа нещо, което не би могло да се сбърка:

— Но къде ще…

— Ако не знаеш, а се наложи да отговаряш пред Този, който пита за истината, действително няма да знаеш къде е тя.

— Ето го умният Дънкан!

Сега тя вярва, че ще убия лейди Джесика — помисли Айдахо. После каза:

— Сбогом, любима.

Стори му се, че Алая не долови безвъзвратността в гласа му, дори го целуна леко на тръгване.

През целия път надолу из бъркотията от коридори в Храма, която странно му напомняше за сийча, Айдахо не спря да бърше очите си. Макар и тлейлаксиански, те не бяха имунизирани срещу сълзи.

„Отколе обичта ти знае Каладън — оплакан е погиналият й владетел, а мъката ти казва: не скрива любовта на младите духа на тези от небитието.“

Припев на жалейна песен от Хабания

Стилгар учетвори стражата около близнаците в сийча, макар да разбираше, че това е напразно. Момчето приличаше на своя съименник от атреидите — дядото Лито. Виждаха го всички, които познаваха предишния дук. Младият Лито имаше същия преценяващ поглед, както и обичайната предпазливост на своя предшественик, но при него тя контрастираше с прикритата му необузданост и склонността към внезапни и опасни решения.

Ганима приличаше повече на майка си. Тя имаше червеникавата коса на Чани, а и нейните очи, с познатото пресметливо и хитро изражение, когато трябваше да се приспособява към затрудненията. Нерядко казваше, че прави единствено онова, което се очаква от нея, но бе готова да последва Лито във всяко негово начинание.

А Лито се бе приготвил да поведе и двамата право към опасността.

Стилгар неведнъж беше премислял дали да сподели с Алая своите опасения. Ирулан не искаше да чуе и дума в този смисъл, макар самата да се обръщаше към Алая и по най-незначителния повод. След като взе окончателното си решение, наибът ясно си даде сметка, че бе възприел изцяло преценката на Лито за Алая.

Тя се отнася към хората грубо и с безразличие — каза си той. — Дори към Дънкан не е по-различна. Не ме притеснява толкова че може да ме вземе на прицел и да ме убие. По-скоро ще ме отблъсне от себе си.

Междувременно стражата беше подсилена; Стилгар, подобно на привидение, но с полагащата му се одежда на наиб, обикаляше из сийча и душеше навсякъде. През цялото време мислите му жужаха, разбунени от съмненията, които Лито бе посял. Ако човек можеше да се освободи от традицията, тогава къде ли се намираше скалата, към която да хвърли и закачи котвата на своя живот?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?