Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:

Месията на Дюна Пол Муад’диб е мъртъв… Планетата започва бавно да се променя благодарение на човешките усилия — сред безкрайните и пустини се появяват зеленина и свободно течаща вода. Но и сега мечтата не е постигната — измененията в климата са смъртоносни за гигантските пясъчни червеи, на които се крепи могъществото на Аракис. Управлението на Атреидите отново е заплашено от техния най-голям враг — генетично „преродения“ барон Владимир Харконен.
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 221
Перейти на страницу:

Наибът бе принуден да спре. Трябваше или да го стори, или да връхлети върху Лито.

Момчето го погледна важно, като мъдрец, и рече:

— Нали виждаш, Стил? Традицията не е абсолютно единственият водач, както ти мислеше.

„Свободният умира, когато прекалено дълго е далеч от пустинята; ние наричаме това «водната болест».“

Коментар на Стилгар

— Трудно ми е да го поискам от теб — каза Алая. — Но трябва да съм сигурна, че децата на Пол ще наследят Империята. От Регентството не се очаква нищо друго.

Тя се обърна, тъй както бе седнала пред огледалото, привършвайки сутрешния си тоалет. Погледна своя съпруг, за да види доколко възприема нейните думи. Дънкан Айдахо наистина заслужаваше твърде внимателно проучване; нямаше никакво място за съмнение, че той се бе превърнал в нещо много по-фино и по-опасно от някогашния учител по фехтовка на династията на атреидите. Външният му вид не се бе променил — тъмночерна коса падаше над изсечените мургави черти на лицето, но в дългите години, последвали пробуждането му като гола(*), той бе преминал през значително вътрешно преобразяване.

И сега тя се питаше, както го бе правила много пъти, какво се крие зад загадъчната му усамотеност, като се бе родил отново след смъртта си. Преди тлейлаксианците да бяха претворили на дело собственото си изискано умение, реакциите и постъпките на Дънкан бяха отчетливо белязани с типичното за човек като него: вярност, фанатична преданост към моралния кодекс на неговите праотци-наемници, лесна гневливост и бързо успокояване. Бе непреклонен в своята решимост да отмъсти на династията Харконен. И бе загинал, за да спаси Пол. Но онези от Тлейлакс бяха взели трупа му от сардукарите и с помощта на своите хитроумни приспособления за регенерация бяха създали зомбиран катрундо — действителната плът на тялото на Дънкан Айдахо, но нито следа от неговата съзнателна памет. Той бе подготвен и обучен като ментат и изпратен на Пол за подарък — човек с възможностите на компютър, фин инструмент със закодиран и непреодолим хипнотичен импулс да убие своя притежател. Плътта на Дънкан Айдахо бе устояла на този импулс и след почти смъртоносен стрес той отново се бе върнал към предишното си минало.

Алая отдавна бе решила, че е опасно да го приема като стария Дънкан. По-добре бе да мисли за него като за Хейт — името му на гола. Много по-добре. Особено важно беше той да не долови с абсолютно нищо присъствието на барон Харконен в нейното съзнание.

Дънкан също забеляза, че Алая го следи внимателно и се извърна. Любовта не можеше да скрие настъпилите в нея промени, нито пък мотивите, които я движеха. Многофацетните метални очи, дадени му на Тлейлакс, бяха безмилостни със своята способност да долавят промяната. И сега те я представяха като алчна и в известен смисъл злорадстваща — една почти мъжка фигура, която не можеше да понася.

— Защо се обърна? — попита Алая.

— Длъжен съм да мисля за това — отговори той. — Лейди Джесика е от… атреидите.

— А ти си верен на династията на атреидите, не на мен — нацупи се Алая.

— Не ме анализирай така, както ти подсказва някакъв временен каприз — каза Айдахо.

Алая сви устни. Дали не бе направила прекалено бърз ход?

Дънкан прекоси помещението до наблюдателния отвор, от който се виждаше едно от ъгловите окончания на площада пред Храма. Сега там отново прииждаха богомолци, а аракийнските търговци бавно се скупчваха около тях като шайка хищници, решили да задоволят глада си със стадо безобидни зверове. Той съсредоточи вниманието си върху открояваща се сред другите група търговци, които носеха кошници, изработени от ликото на подправката. Само на крачка ги следваха наемници от свободните. Пробиваха си път през струпващата се тълпа, без да демонстрират сила с движенията си.

— Продават парченца гравиран мрамор — рече Дънкан и посочи надолу. — Чула ли си вече? Поставят късчетата в пустинята, за да ги издълбаят бушуващите пясъци. Понякога върху камъка остават интересни шарки. Според търговците те са нова форма на изкуство — оригинални гравюри от бурите на Дюн върху мрамор. Миналата седмица купих една от тях, златно дърво с пет пискюлчета. Чудесна е, само че много крехка.

— Не променяй темата — каза Алая.

— Не съм я променил — отвърна той. — Красиво е, но не е произведение на изкуството. Людете създават своите творения с вътрешен огън и по пътя на собствената си воля. — Той постави дясната си ръка върху подпрозоречната дъска. — Близнаците мразят този град и аз мисля, че разбирам защо.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 221
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)