Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Второ. Силовите полета осигуряваха надеждна защита срещу всякакви снаряди и експлозивни заряди, с изключение на ядрените; точно поради тази причина ръкопашният бой бе влязъл отново в репертоара на военните действия. Все пак пред пехотните сили имаше някои ограничения. Династията Корино можеше да разположи своите сардукари около Аракийн, но те не бяха в състояние да се противопоставят на разюзданата свирепост на свободните.
Трето. Тоталният планетарен феодализъм бе винаги застрашен от високото техническо равнище, но резултатите от Бътлъровия джихад(*) продължаваха да действат като студен душ на излишъците в технологичен аспект. Иксианците, тлейлаксианците и онези от още няколко разпръснати външни планети представляваха единствената опасност в това отношение, но те бяха безусловно уязвими от съвкупния гняв на всички останали в Империята. Бътлъровият джихад нямаше как да бъде отменен. Механизираните военни действия изискваха високо технологично равнище. Върховната власт на атреидите бе насочила тази сила в други направления. Високата класа на техническа въоръженост не можеше да се скрие. Но цялата Империя оставаше в сигурността на феодализма, тъй като той се бе оказал най-подходящата обществена форма за овладяване на далеко отстоящите една от друга планети. Дънкан почувства как в мозъка му на ментат засвяткаха искри, когато за миг си спомни за наличието на онова съзнание, напълно глухо и непроницаемо за изтичащото време. След като стигна до убеждението, че династията Корино няма да рискува с неправомерно ядрено нападение, той не забрави и за елементите, включени в крайния резултат — Империята държеше под свой контрол толкова ядрени и съпътстващи оръжия, колкото и обединените сили на всички големи династии. Най-малко половината от династиите щяха мигновено да реагират, ако родът Корино наруши Великото Споразумение(*). Възмездният удар на атреидите щеше да бъде със съкрушителна сила, дори без това да е поискано. Страхът щеше да послужи като призив. Салуса Секундус и нейните съюзници щяха да се изпарят в горящи облаци. Династията Корино не би посмяла да рискува собствената си гибел. Нейните представители несъмнено бяха искрени, когато се присъединиха с подписите си към основната теза, че ядрените оръжия представляват краен резерв, пазен с една-единствена цел — защита на човечеството при евентуална среща с враждебно настроен „друг разум“.
Мислите, след приключилото пресмятане на вероятностите, бяха точно формулирани и носеха моментално облекчение. Нямаше място за никакви междинни неясноти. Алая бе избрала похищението и терора, защото бе станала друга, различна от атреидите. Династията Корино наистина бе заплаха, но не по начина и не в степента, за които Алая настояваше по време на споровете в Съвета. Тя просто искаше да отстрани лейди Джесика, тъй като неуморната разузнавателна служба на „Бин Джезърит“ бе установила това, което вече и на него му стана ясно.
Айдахо тръсна глава, за да излезе от транса, съпътстващ работата на ментат, и видя Алая. Стоеше пред него с хладно и пресметливо изражение на лицето си.
— Не си ли по-склонна да заповядаш убийството на лейди Джесика? — попита той.
Мигновеният изблик на радост и доволство у чуждия човек не остана скрит за очите му, преди да го прикрие фалшивият гняв в нейния глас:
— Дънкан!
Да, чуждата вече Алая предпочиташе майцеубийството.
— Ти се страхуваш от майка си, а не заради нея — каза той.
Тя отговори, без нещо да се промени във внимателно преценяващия й поглед:
— Напълно вярно. Докладвала е за мен в Сестринството.
— Не те разбирам.
— Как е възможно да не познаваш най-голямото изкушение за посветените от „Бин Джезърит“? — Тя приближи с прелъстително движение и погледна нагоре през миглите си. — Направих го само за да бъда силна и в необходимата форма заради близнаците.
— Разбирам, че говориш за изкушението — рече той с безизразен глас на ментат.
— Именно това Сестринството крие възможно най-дълбоко и от него се бои най-много. Ето защо ме наричат абоминация, изчадие. Знаят, че забраните им не могат да ме спрат. Изкушението, за което винаги говорят с особено натъртване: Голямото Изкушение. Разбираш ли? Всички ние, които ползваме наученото при „Бин Джезърит“, можем да оказваме въздействие върху такива неща, каквото е вътрешното регулиране на ензимния баланс на телата ни. Така младостта се удължава, и то много повече в сравнение с мелинджа. Нали схващаш какви ще са последствията, ако голям брой бин-джезъритски възпитанички го сторят? Просто няма как да остане незабелязано. Сигурна съм, че сега пресмяташ, за да прецениш верността на моите думи. Помисли: мелинджът е, който ни превръща в цел на толкова много заговори. В наши ръце е контролът върху съставка, която удължава живота. Какво ще стане, ако се разчуе, че в „Бин Джезърит“ са посветени в още по-важна тайна? Ето, това е! Нито една света майка няма да бъде в безопасност. Похищенията и измъчванията на възпитаничките на тази школа ще се превърнат във всекидневие.