![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Дънкан потисна тръпката си, свеждайки я до пресмятане, типично за ментат. Нещо в нея го отвращаваше.
Да, нещо в нея.
Не си позволи да я погледне. Долови дъха на смесицата от козметични средства и се изкашля, за да прочисти гърлото си.
Тя каза:
— Днес ще съм заета с огледа на подаръците от Фарад’н.
— Дрехите ли?
— Да. Нито едно негово дело не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. А и сме длъжни да помним, че башарът му Тйеканик е отлично посветен в чомърки(*), чомъс(*) и всички останали тънкости на цареубийствата.
— Това е цената на властта — каза Айдахо, като леко се отстрани от нея. — Но да не забравяме, че ние сме в движение, мобилни сме, докато Фарад’н не е.
Тя огледа изваяния му профил. Понякога й бе много трудно да долавя ходовете на неговия ум. Дали не мислеше, че само свободата на действията вдъхва живот на военната мощ? Наистина, животът на Аракис се бе задържал прекалено дълго в сигурността на застоя. Сетивата, веднъж заточени от повсеместните опасности, можеха да изгубят цялата си сила, когато бъдат оставени в бездействие.
— Да — каза Алая, — свободните са все още с нас.
— Ние сме в непрекъснато движение — повтори той. — Но би било глупаво да допуснем войските ни да се изродят в пехота.
Тонът на гласа му я обезпокои, затова тя натърти:
— Фарад’н ще си послужи с всичко, за да ни унищожи.
— А, ето каква била работата — рече той. — Сегашната мобилност на войските ни дава възможност за ценна инициатива, с която не разполагахме в миналото. Тогава спазвахме правилата на военната машина, кодирани от династията на атреидите. Винаги сме плащали прескъпо, а врагът е оставал да плячкосва. Разбира се, това ограничение вече го няма. Днес сме еднакво способни да се придвижваме — както атреидите, така и Корино.
— Организираме похищение на моята майка само за да я запазим от беда, а причината би могла да е всякаква — каза Алая. — Нали все още живеем съгласно онези установени някога правила!
Айдахо погледна изпод вежди към нея. Тя добре знаеше, какво я застрашава, когато подтиква един ментат да пресмята. Не си ли даваше сметка, какъв ще е резултатът от неговите изчисления? Все още… той я обичаше. Махна с ръка. Колко млада изглеждаше. Лейди Джесика бе права — Алая оставяше впечатлението, че не е остаряла нито ден през годините, когато не бяха заедно. Бе запазила нежните черти на своята бин-джезъритска майка, но очите й бяха на атреидите — очи, които оценяваха и изискваха, също като тези на ястреба. Ала сега в тези очи бе спотаено още нещо, което говореше за жестока пресметливост.
Айдахо бе служил на рода на атреидите прекалено дълго, така че добре знаеше и силните, и слабите им места. Но това, което видя сега в погледа на Алая, бе ново. Атреидите можеха да водят непочтени битки с враговете си, но никога не бяха го правили със своите приятели и съюзници, а още по-малко с членове на семейството. При атреидите това бе непоклатим закон — поддържай народа си с всички сили, като не пропускаш да му показваш, колко добре живее под твоята власт. Показвай обичта си към своите приятели с откритото си поведение. Туй, което сега целеше Алая, не бе типично за тях. Долавяше го с всяка клетка на своето тяло. Възприемаше несвойственото, чуждо поведение като чувствителен прибор.
Внезапно нервната му система на ментат прищрака към пълно осъзнаване на нещата, а мозъкът му се прехвърли в онази честота на вледенен екстаз, където времето не съществуваше; оставаше единствено пресмятането. Алая щеше да долови състоянието му, но не можеше да спре процеса. Той се остави във властта на започналите хладни изчисления.
И така — някакво отражение на лейди Джесика преживява някак си в съзнанието на Алая. Той го видя, както зърна и отражението на самия Дънкан Айдахо, преди да стане гола, съвършено застинало в собственото му съзнание. С Алая нещата бяха други, защото тя беше получила осъзнаване още преди своето раждане, а не като него — по време на регенерацията в резервоарите на Тлейлакс. Въпреки това Алая рискуваше живота на своята майка. Следователно не бе в контакт с недействителната Джесика в себе си. Беше напълно обладана от друг недействителен живот, изключващ всички останали.
Обладана!
Чужда!
Абоминация! Изчадие!
Понеже беше ментат, той отчете фактите, а сетне се обърна и към други аспекти на задачата, с която се бе заловил. Сега всички атреиди бяха на една планета. Дали династията Корино ще се осмели да атакува от космоса? Мисълта му мигновено огледа установените от практиката състояния.
Първо. Всички планети са уязвими при атака от космоса; сиреч — всеки генерален щаб ще се погрижи да изведе извън своята планета необходимите мощности за репресия и ответен удар. Фарад’н би следвало да знае, че атреидите не са пропуснали да вземат тази елементарна предпазна мярка.