Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Непрекъснато, макар и незначително, пътят водеше нагоре. На отделни места по скалните стени се виждаха жълти залежи.от сяра.
Водата в пукнатините също беше наситена с нейната миризма, което неприятно напомняше на двете деца за Омдурман и махдистите, които си мажеха косите с мазнина, размесена с прах от сяра. На други места обаче се долавяше мирисът на мускусни котки, а там, където от високите върхари се спускаха надолу в падината великолепните каскади на лианите, се разнасяше упойващият аромат на ванилия. Малките пътешественици с удоволствие се спираха под сянката на тези бродирани завеси с пурпурни и лилави цветове, които заедно с листата представляваха храна за конете. Животни не се виждаха, само тук-таме по скалните отломъци клечеха маймуни, които на фона на небето приличаха на фантастични езически божества, каквито красят ъглите на храмовете в Индия. Големите гривести самци се зъбеха на Саба или проточваха като хоботчета муцуните си в знак на изненада и ярост, едновременно с това те подскачаха, мигаха с очи и се чешеха по хълбоците. Ала Саба, свикнал вече с тази постоянна гледка, не обръщаше особено внимание на заплахите им.
Пътуваха бодро. Радостта от възвърнатата свобода пропъди от гърдите на Стас мъката, която го душеше през нощта. Сега умът му беше зает само с мисълта, какво да прави по-нататък, как да изведе Нели и себе си от областите, където ги заплашваше ново робство при дервишите, как да се справя през време на дългите пътувания през джунглата, за да не умрат от глад и жажда, и накрая — накъде да вървят? Знаеше още от Хатим, че по права линия от Фашода до абисинската граница няма повече от пет дни път, и пресметна, че това прави около сто английски мили. А от тръгването им от Фашода са минали близо две седмици, затова ясно беше, че не са пътували по най-късия път, а при търсенето на Смаин е трябвало да завият доста много на юг. Спомни си, че на шестия ден от пътуването преминаха река, която не беше Нил, а след това, преди местността да започне да се възвишава нагоре, минаха край някакви големи блата. В училището в Порт Саид учеха доста подробно география на Африка и на Стас му беше останало в паметта името Балор, с което бяха означени разливите на малко известната река Собат, приток на Нил. Той не беше сигурен, че са минали точно покрай тези разливи, но предполагаше, че са те. Дойде му на ум, че и Смаин, ако е искал да налови пленници, не ги е търсил направо на изток от Фашода, защото там страната беше вече напълно обезлюдена от дервишите и едрата шарка, а е трябвало да върви на юг, в непосещаваните досега от експедицията области. Стас стигна до заключението, че вървят по следите на Смаин и в първия момент тази мисъл го изплаши.
Той започна да се двоуми дали не трябва да напуснат прулома, който все повече завиваше на юг, и да тръгнат на изток. Но като помисли малко, отказа се от това намерение. Разбира се, да вървят по следите на бандата на Смаин на разстояние два или три дни — това му се стори най-безопасно, защото беше напълно изключено Смаин да се върне по този криволичещ път с живата човешка стока, вместо да се насочи направо към Нил. Стас разбра също така, че до Абисиния може да се мине само от юг, където тази страна опира о дивата джунгла, а не през източната граница, зорко пазена от дервишите.
В резултат на разсъжденията си реши да се впусне колкото е възможно по на юг. Там наистина можеха да попаднат на негри — местни или пък избягали откъм бреговете на Бели Нил.
Ала от двете злини Стас предпочиташе да се срещне с черните, отколкото с махдистите. Разчиташе също и на това, че при среща с бегълци или с местни жители Кали и Меа можеха да му помогнат. Достатъчно беше човек да погледне младата негърка, за да разбере, че тя произхожда от племето Динка или Шилюк, тъй като имаше извънредно дълги и тънки крака, с каквито се отличават тези две племена, населяващи крайбрежията на Нил и бродещи като жерави или щъркели по неговите разливи. Кали пък, макар че в ръцете на Гебхър бе заприличал на скелет, имаше съвсем друга фигура. Беше набит и добре сложен; имаше силни рамене, а стъпалата му в сравнение със стъпалата на Меа бяха малки.
Понеже почти не говореше арабски, а слабо на езика кисвахили, на който човек може да се разбере почти в цяла Африка и който Стас що-годе бе научил от работещите на канала занзибарци, ставаше ясно, че произхожда от някакви далечни краища.
Стас реши да го разпита от кои.
— Кали, как се казва твоят народ? — попита той. — Вахима — отговори младият негър.