Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)

Непрекъснато, макар и незначително, пътят водеше нагоре. На отделни места по скалните стени се виждаха жълти залежи.от сяра.

Водата в пукнатините също беше наситена с нейната миризма, което неприятно напомняше на двете деца за Омдурман и махдистите, които си мажеха косите с мазнина, размесена с прах от сяра. На други места обаче се долавяше мирисът на мускусни котки, а там, където от високите върхари се спускаха надолу в падината великолепните каскади на лианите, се разнасяше упойващият аромат на ванилия. Малките пътешественици с удоволствие се спираха под сянката на тези бродирани завеси с пурпурни и лилави цветове, които заедно с листата представляваха храна за конете. Животни не се виждаха, само тук-таме по скалните отломъци клечеха маймуни, които на фона на небето приличаха на фантастични езически божества, каквито красят ъглите на храмовете в Индия. Големите гривести самци се зъбеха на Саба или проточваха като хоботчета муцуните си в знак на изненада и ярост, едновременно с това те подскачаха, мигаха с очи и се чешеха по хълбоците. Ала Саба, свикнал вече с тази постоянна гледка, не обръщаше особено внимание на заплахите им.

Пътуваха бодро. Радостта от възвърнатата свобода пропъди от гърдите на Стас мъката, която го душеше през нощта. Сега умът му беше зает само с мисълта, какво да прави по-нататък, как да изведе Нели и себе си от областите, където ги заплашваше ново робство при дервишите, как да се справя през време на дългите пътувания през джунглата, за да не умрат от глад и жажда, и накрая — накъде да вървят? Знаеше още от Хатим, че по права линия от Фашода до абисинската граница няма повече от пет дни път, и пресметна, че това прави около сто английски мили. А от тръгването им от Фашода са минали близо две седмици, затова ясно беше, че не са пътували по най-късия път, а при търсенето на Смаин е трябвало да завият доста много на юг. Спомни си, че на шестия ден от пътуването преминаха река, която не беше Нил, а след това, преди местността да започне да се възвишава нагоре, минаха край някакви големи блата. В училището в Порт Саид учеха доста подробно география на Африка и на Стас му беше останало в паметта името Балор, с което бяха означени разливите на малко известната река Собат, приток на Нил. Той не беше сигурен, че са минали точно покрай тези разливи, но предполагаше, че са те. Дойде му на ум, че и Смаин, ако е искал да налови пленници, не ги е търсил направо на изток от Фашода, защото там страната беше вече напълно обезлюдена от дервишите и едрата шарка, а е трябвало да върви на юг, в непосещаваните досега от експедицията области. Стас стигна до заключението, че вървят по следите на Смаин и в първия момент тази мисъл го изплаши.