Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Зед вече беше започнал пилето. От време на време през рамото му прелетяваше по някой кокал. След известно време той се сети да предложи и на останалите. Чейс отказа, без нито за миг да отклонява вниманието си от околността, оглеждайки особено прецизно лявата страна на пътеката, която беше по-близо до границата. Другите двама приеха. Пилето беше оцеляло по-дълго, отколкото Ричард предполагаше. Не след дълго пътеката стана по-широка и той мина с коня си до Калан, за да яздят редом. Със затоплянето на деня тя свали пелерината си и му се усмихна с онази особена нейна усмивка, с която не удостояваше никой друг освен него.
Хрумна му нещо.
— Зед, не съществува ли нещо, което един магьосник може да направи, за да се справи с тоя облак?
Старецът хвърли бегъл поглед нагоре, след това се обърна към Ричард.
— Вече обмислях нещо подобно. Струва ми се, че все ще се намери нещо, но ми се ще да поизчакам още малко, докато се отдалечим достатъчно от семейството на Чейс. Не искам да насочвам следата към тях.
В късния следобед срещнаха възрастна двойка — хора, живеещи в гората, които Чейс познаваше. Четиримата спряха конете си, докато граничният надзирател поговори с двамата. Той седеше без напрежение на седлото си, чиято кожа проскърцваше под него, и слушаше най-нови вести за същества, прииждащи откъм границата. Ричард вече знаеше, че това са нещо повече от слухове. Чейс се отнасяше с двамата възрастни хора с уважение, както правеше с повечето хора; въпреки това те очевидно се страхуваха от него. Каза им, че се е заел с въпроса, и ги посъветва да не излизат от къщата си нощем.
Продължиха да яздят дълго след мръкнало и чак тогава си устроиха лагер край една борова горичка, за да тръгнат отново на път на следващата сутрин веднага щом откъм планините край границата просветля. И Ричард, и Калан се прозяваха на седлата си. Докато яздеха през хълмистите местности на юг, гората се разреди, появиха се открити поляни, ухаещи сладко под лъчите на слънцето, светли и зелени. Пътят им на места ги отдалечаваше от границата. От време на време прекосяваха неголеми ферми, чиито собственици се стряскаха при вида на Чейс.
Местността ставаше все по-малко позната на Ричард, който рядко беше стигал толкова далеч на юг. Той отваряше очите си на четири, като не изпускаше от поглед следите, оставени по пътя пред тях. Когато отново тръгнаха, след като изядоха студения си обяд под топлите лъчи на слънцето, пътят започна да се приближава все повече до планините и в късния следобед четиримата се оказаха толкова близо до границата, че започнаха да срещат изсъхнали посивели дървета, убити от змийската лоза. Дори слънцето не успяваше да придаде особено свеж вид на гъстите гори. Постепенно Чейс стана по-сериозен, вглъбен, очите му се вглеждаха внимателно в околността. На няколко пъти той слиза от коня си, за да огледа следите отблизо с поводи в ръка.
Пресякоха река, извираща от планините, чиито води, студени и мътни, се точеха мудно надолу по течението. Чейс се закова на място, вгледан в сенките. Останалите се спогледаха и също спряха, като от време на време хвърляха по някой поглед към границата. Ричард усети мъртвата миризма на змийска лоза, която се носеше във въздуха. Граничният надзирател тръгна, но след малко отново слезе от коня си и приклекна, забил поглед в земята. Когато се изправи, подаде поводите си на Зед. Обърна се и каза само „Почакайте“. Без да помръдват от местата си, останалите трима го видяха да се изгубва между дърветата. Огромният кон на Калан наведе глава и захрупа трева, като в същото време потръпваше, за да прогони нападналите го мухи.
Чейс се върна и като пъхна ръце в черните си ръкавици, взе поводите си от Зед.
— Вие тримата ще продължите напред. Не ме чакайте и не спирайте. Придържайте се към пътя.
— Какво означава това? Откри ли нещо? — попита Ричард.