Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Значи Бастида смята, че не ме познава. — Тристан я пусна — Е, трябва да ти кажа, че сме се срещали, но той вероятно не си спомня. Ала преди да го убия, ще го накарам да си спомни.
— Защо искаш да го убиеш? Какво ти е сторил?
— Това не те засяга.
— А не си ли помислял, че той може да те убие пръв? Той е по-възрастен от теб, но все още е силен мъж. Може ти да си този, който ще умре.
— А това сигурно ще те направи много щастлива, нали? — студено я изгледа Тристан.
— Да, ще ме направи! Ти не си ми причинил нищо друго, освен нещастия и страдания. Знаеш, че те мразя, а сега знам, че и ти ме мразиш. Ти щеше да ме набиеш, въпреки че съм бременна, само и само да ти кажа нещо за дон Мигел!
— Нямаше да те бия, Бетина. Знаеш, че досега не съм вдигал ръка срещу теб. Просто исках да те изплаша, а ти си повярвала, защото наистина бях много ядосан. Но трябваше да знам, че не можеш да ми кажеш нищо повече. Трябва да открия Бастида. Заклел съм се, че ще го убия и няма да се успокоя, докато не го сторя.
Той се обърна и излезе от стаята.
Бетина бе объркана и смутена. Не разбираше защо Тристан иска да намери дон Мигел и да го убие.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Кръчмата беше малка и по масите нямаше много посетители. Въпреки че тук предлагаха най-вкусната храна в града, стаите на горния етаж привличаха повече клиенти. Тристан развеселено наблюдаваше мъжете — моряци и търговци, които се качваха и слизаха по стълбите.
— Тристан, истинска лудост е да стоим тук — каза Жюл и неспокойно огледа помещението. — Започвам да мисля, че си загубил здравия си разум. Можем да вечеряме и на кораба. По-добре да се махаме оттук.
— Успокой се, Жюл. Няма никаква опасност — Тристан се облегна на стола.
— Нямало никаква опасност! Този Де Ламбер сигурно е обявил награда за главата ти. След като Бетина му е разказала за теб, той знае, че ти си я отвлякъл. Да не би животът да ти е омръзнал?
— Говориш като баба, Жюл. Никой тук не ни познава.
— Не исках да идваме в Сен Мартен, но ти беше толкова сигурен, че ще узнаеш нещо за Бастида. Е, единственото, което научи е, че спешно е напуснал острова.
— Граф Де Ламбер сигурно знае нещо повече. Навярно ще може да ни каже в каква посока е поел Бастида.
— Света дево! Ти наистина си се побъркал! Да не би да смяташ да отидеш в плантацията му и да го попиташ?
— А защо не? Той вероятно може да ни каже къде е Бастида, а това си заслужава риска.
— Тогава ще дойда с теб.
— Не — твърдо рече Тристан.
— Ти си един млад глупак. Не искаш да видиш графа заради Бастида, нали? Искаш да го видиш, защото онази русокоса лисица възнамерява да се омъжи за него. Признай си.
— Може да си прав.
— А не ти ли е минавало през ума, че той може да не иска да се ожени за нея, когато тя се върне при него с твоето дете?
— Откъде знаеш, че Бетина очаква дете? — сърдито го изгледа приятелят му и се наведе напред.
— Случайно чух, когато Бетина ти каза новината. Не съм го споменавал досега, защото откакто напуснахме острова, непрекъснато си в отвратително настроение.
— Да, Бетина е бременна, но аз не съм сигурен, че детето е от мен.
— Хайде стига, Тристан! — засмя се Жюл. — Та тя е била на острова само два дни.
— Това не означава, че не е забременяла от него! — гневно отвърна Тристан.
— Струва ми се, че ревнуваш. Да не си се влюбил в момичето?
— Знаеш, че никога няма да се влюбя в която и да било жена. В сърцето ми няма място за любов, а само за омраза. Ала мисълта, че ще гледам как в корема на Бетина расте детето на Де Ламбер, ме подлудява.
— Тогава откажи се от нея.
— Там е бедата. Не ми е омръзнала. Тя е…
Тристан млъкна и погледът му се прикова към вратата. Жюл любопитно се извърна и видя мъж, облечен в дрехи от сива коприна. Наметката му бе от черно кадифе, а инкрустираната ножница, която висеше на кръста му, говореше, че мъжът е благородник. Непознатият прекоси стаята и се приближи към пълничката жена зад бара, която разпределяше момичетата.
Когато го видя, лицето й светна и на устните й се разля широка усмивка.
— А, граф Де Ламбер, радвам се да ви видя толкова скоро.
— Бих искал отново да видя Колет — каза мъжът.
— Значи моето ново момиче ви е харесало, така ли? Бедната Жана сигурно ще бъде много разочарована.
Жюл се страхуваше да погледне Тристан, но когато най-после се реши, видя, че лицето на приятеля му е спокойно, само кокалчетата на стиснатите му юмруци побеляха. Тристан бавно се изправи като лъв, надушил плячката си.