Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Флорида — каза той тихо зад гърба й с глас, който й напомни болезнено за Сокола. Дъхът му мина леко по нейния врат. Тя се обърна, но той гледаше не нея, а към далечния бряг. — Хубава страна, но опасна, обитават я всякакви типове. Просто очарователно… — усмихна й се. — Винаги съм обичал Флорида.
Нещо в усмивката му я накара да отговори, макар и колебливо:
— Никога не съм била там.
— В замяна на това пък сте живели достатъчно дълго в Лондон. За много от нашите хора Лондон е пъпът на света.
— И вие ли сте на това мнение, лорд Кемерън?
— Повече от всичко обичам Вирджиния — отговори той и тя долови странната напрегнатост, която се таеше в думите му. Той се наведе над перилата и продължи:
— Обичам Вирджиния и Кемерън Хол, както и цялата околност. Къщата е разположена на хълм, от прозорците и от верандата се вижда Джеймз ривър. Можеш да видиш и зараждането на морските бури, изгрева на слънцето, отлива, движението на корабите по реката. Моите работливи арендатори изкарват селскостопанските продукти на кея и ги пращат в Англия, а със спечеленото купуват накити, хубави прибори за хранене и всякакви други неща. Тревата по хълма е тъй зелена и тучна, че понякога чак се синее. Лятото е горещо, но от реката вее хлад. През зимата никога не става много студено. Всъщност в Кемерън Хол винаги е хубаво.
— Като ви слуша човек, ще си помисли, че говорите за Рая — продума тихо Скай. Последната дума отекна болезнено в нея, тъй като тя бе намерила своя рай на един тропически остров насред пъстрите цветя до езеро с водопад.
Лорд Кемерън не знаеше тайните на сърцето й, но меланхоличната усмивка, с която я наблюдаваше, я развълнува по странен начин.
— Рай ли? Може би. Не е ли това царството, което самите ние сътворяваме в душите си и което намираме точно там, където сме го търсили?
Тя се отвърна бързо и нервно и се загледа към бреговата ивица.
— Казват, че там са заровени неизмерими съкровища — поясни той. — Всички корсари копнеят да ги открият. Първият е капитан Кид, а сега Хорнигоулд, Чернобрадия и много други. Тази есен Хорнигоулд и Чернобрадия обезпокоиха неведнъж Каролините. Чернобрадия например имаше ожесточена схватка с кораб на кралските военноморски сили. На дързостта му се възхищават навсякъде.
— Наистина ли?
— Сигурно ще се вдигне голям шум, ако помилването, което споменахте, наистина влезе в сила.
— Да, вероятно сте прав.
— Слава Богу, вашите приключения приключиха, скъпа моя. Скоро ще бъдете в Кемерън Хол — завинаги.
Тя само го погледна и усмивката му предизвика по кожата на гърба й множество кратки бодежи. Да върви по дяволите — с тези сребристи очи! Простите му слова съдържаха подмолна, направо сатанинска заплаха. Или обещание. Или предупреждение. Сигурно е предупреждение, каза си тя. На кораба тя беше в безопасност. Но как ли щеше да се промени ситуацията в дома му, в „безценния“ Кемерън Хол?
— Завинаги ли, сър? Съмнявам се. Баща ми ще бъде там, когато пристигнем, нали? Решително ще подчертая пред него, че този брак е сключен против моята воля.
— По никакъв начин няма да направите това.
— Ще го направя!
Той поклати сериозно глава и тя остана с впечатлението, че се наслаждава на недоволството й.
— Искам да ви попитам нещо. Когато баща ви вя посети в Лондон, той накара ли ви да подпишете всички необходими книжа?
— Не, не съм… правила това… — замлъкна неуверено и се запита какво ли всъщност е подписала. Тогава тя и баща й спореха остро за нещо и по тази причина май не обърна достатъчно внимание на документите пред себе си. Беше прехвърлил някои от имотите си на нейно име — и изобщо често й се налагаше да слага подписа си под различни документи. Винаги отказваше категорично да я занимават с някакви си там подробности… и най-вече в Лондон, където имаше толкова разнообразни неща и толкова развлечения.
— Ще видим, милейди — каза лорд Кемерън добродушно и се отправи обратно към кормилото.
Непоклатимата му самоувереност я изкара извън нерви.
— Почакайте малко! — изкрещя тя след него.
Той отново се обърна към нея, а веждите му се надигнаха изчаквателно.
— Не е възможно да искате да живеете в брачен съюз с жена, която не желае да бъде ваша съпруга. Би било твърде недостойно за вас.
Той размаха шапка в изискан поклон.
— Мадам, възнамерявам да си запазя жената, независимо дали ти иска или не. Желая ви приятен ден — обърна се и си тръгна.
— Почакайте! — повика го тя отново.
— Да? Какво има?
— Аз… не мога…
— Какво не можете?
Трябваше да му каже, че този брак е невъзможен. Той обаче вече бе на известно разстояние от нея и тя реши, че е неуместно да вика силно и да привлича вниманието на екипажа. Навлажни устните си с език, желаейки да го помоли за разговор насаме, но в този момент притича някакъв моряк.