Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Върнахме се през галерията. Като се приближавахме към апартамента на госпожица Станжерсон, вратата на салона се отвори, блъсна я управителят, който сервираше вечерята (от три дни господин Станжерсон вечеряше с дъщеря си в салона на първия етаж), и тъй като вратата беше останала полуотворена, ние видяхме много ясно госпожица Станжерсон, която, възползувайки се от отсъствието на прислугата и от това, че баща й се бе навел да вдигне предмета, който тя току-що нарочно бе съборила, припряно изливаше съдържанието на едно шишенце в чашата на господин Станжерсон.
XXI Глава
В засада
Този жест, който ме порази, сякаш не направи особено впечатление на Рултабий. Събрахме се пак в неговата стая и без да ми говори за сцената, на която преди малко станахме свидетели, той ми даде последните си инструкции за през нощта. Първо, щяхме да вечеряме. След вечеря аз трябваше да вляза в тъмната стаичка и там да чакам колкото е необходимо, за да видя нещо.
— Ако вие видите преди мен — обясни моят приятел, — ще трябва да ме предупредите. Вие преди мен ще видите дали човекът идва в дясната галерия по някакъв друг път, а не през извитата галерия, защото виждате цялата дясна галерия, а аз мога да видя само извитата. За да ме предупредите, ще трябва да развържете завесата на прозореца в дясната галерия, който е най-близо до тъмната стаичка. Завесата сама ще се спусне, ще закрие прозореца и веднага ще се очертае квадратната сянка там, където е имало светъл квадрат, тъй като галерията е осветена. За да го направите, трябва само да протегнете ръка от тъмната стаичка. В извитата галерия, която сключва прав ъгъл с дясната галерия, аз забелязвам през прозорците на извитата галерия всички светли петна от прозорците на дясната галерия. Когато въпросното светло петно стане тъмно, аз ще зная какво значи това.
— И тогава?
— Тогава ще ме видите да се появявам в ъгъла на извитата галерия.
— И какво ще направя?
— Ще тръгнете веднага към мен, зад човека, но аз ще съм вече върху него и ще съм видял дали лицето му влиза в моя кръг…
— Този, дето е очертан с острието на ума ви ли? — довърших аз с усмивка.
— Напразно се смеете!… В същност повеселете се през тия няколко минути, дето ви остават, защото, кълна ви се, след малко вече няма да имате тази възможност.
— А ако човекът избяга?
— Още по-добре! — рече флегматично Рултабий. — Не държа да го хвана; той ще може да се измъкне през стълбата и през големия вестибюл в партера… и то преди вие да стигнете площадката, защото сте в дъното на галерията. Аз ще го оставя да замине, след като му видя лицето. Само това ми трябва: да видя лицето му. След това няма да ми е трудно да направя така, че той да бъде мъртъв за госпожица Станжерсон, дори да остане жив. Ако го хвана жив, госпожица Станжерсон и господин Дарзак може би никога няма да ми го простят! А аз държа на тяхното уважение; това са много свестни хора. След като виждам, че госпожица Станжерсон налива приспивателно в чашата на баща си, за да не се събуди от разговора, който тя е принудена да проведе тази вечер с похитителя си, трябва да ви е ясно, че няма много да ми се зарадва, ако отведа пред баща й човека от Жълтата стая и „тайнствената галерия“ с вързани ръце и незапушена уста. Може би е цяло щастие, че през нощта на „тайнствената галерия“ човекът изчезна като в магия! Разбрах го през онази нощ по това как изведнъж лицето на госпожица Станжерсон просветна, като разбра, че е избягал. Аз пък разбрах за себе си, че за да спася тази клетница, не е толкова необходимо да хвана човека, а по-скоро да го накарам да мълчи, независимо по какъв начин. Но да убия човек! Да убия човек! Това не е малка работа. И после това не ме засяга… освен ако той не ми даде основание. От друга страна, ла го накарам да мълчи, без госпожицата да направи признания… това е да отгатна всичко — с нищо!… За щастие, приятелю, аз отгатнах или по-скоро не, разсъдих… и от този човек не искам друго освен да ми покаже „вещественото“ си лице, което трябва да влезе…