Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— В кръга…
— Точно така, и лицето му няма да ме смае!…
— Но аз мислех, че вече сте виждали лицето му, вечерта, когато скочихте в стаята…
— Да, но лошо… свещта беше на земята… и после тази брада…
— А тази вечер няма ли да има брада?
— Мисля, че ще има… Но галерията е светла и сега аз вече зная… или по-скоро умът ми знае… а очите ми ще видят…
— Ако става въпрос само да го видим и да го оставим да се измъкне, защо ни беше оръжието тогава?
— Защото драги мой, ако човекът от Жълтата стая и от „тайнствената галерия“ знае туй, което аз знам, той е способен на всичко! Яка ни душа тогава!
— Сигурен ли сте, че ще дойде тази вечер!…
— Тъй както, че ви виждам сега!… В десет и половина тази сутрин госпожица Станжерсон много ловко се отърва от болногледачките за тази нощ, даде им отпуск за двадесет и четири часа под най-благовиден предлог и не пожела, докато те отсъствуват, при нея да има някой друг освен скъпия й баща, който ще спи в будоара на дъщеря си и който приема новата си длъжност с благодарствена радост. Съвпадението между заминаването на господин Дарзак (след това, което той ми каза) и изключителните предпазни мерки на госпожица Станжерсон да осигури спокойствие около себе си, не оставя никакво съмнение. Идването на убиеца, от което господин Дарзак се опасява, госпожица Станжерсон старателно подготвя!
— Това е ужасно!
— Да.
— И с това приспивателно, което я видяхме ла излива в чашата на баща си, тя ще го упои?
— Да.
— Значи тая нощ сме само двама?
— Четирима — портиерът и жена му са будни за всеки случай… Отначало няма да имаме нужда от тях… Но портиерът ще ми бъде нужен после, ако се наложи да убиваме!
— Значи вие мислите, че ще убиваме?
— Да, ако той поиска!
— Защо да не предупредим дядо Жак? Не ви ли трябва днес?
— Не — рязко ми отвърна Рултабий.
Замълчах за малко; после, в желанието си да узная какво точно мислеше Рултабий, аз внезапно попитах:
— Защо не предупредим Артър Ранс? Той би могъл да ни помогне много.
— О! — рече Рултабий недоволно. — Вие искате на всички да раздрънкаме тайната на госпожица Станжерсон. Хайде да вечеряме… време е… Тази вечер ще хапнем у Фредерик Ларсан… освен ако той не дебне още господин Робер Дарзак… Една стъпка не го оставя ла направи. Но какво пък! Ако сега не е тук, сигурен съм, че през нощта ще бъде!… Ето кого аз хубавичко ще преметна!
В този момент се чу шум в съседната стая.
— Трябва да е той — каза Рултабий.
— Забравих да ви попитам — рекох аз, — пред полицая нито дума за операцията тази нощ, нали?
— Естествено! Действуваме сами, за наша собствена сметка.
— И „всичката слава за нас“, така ли?
Рултабий добави присмехулно:
— Ти го каза, горделивецо!
Вечеряхме с Фредерик Ларсан в неговата стая. Заварихме го там. Каза ни, че току-що се е върнал и ни покани на масата. Вечерята премина в най-прекрасното настроение на света и не ми беше трудно да разбера, че се дължеше на това, дето всеки от тях бе почти сигурен, че най-после се е добрал до истината. Рултабий довери на Големия Фред, че сам съм дошъл при него и че той ме е задържал, за да му помогна за един голям материал, който трябвало да предаде още тази нощ в „Епок“. Трябвало да си тръгна — говореше той — с влака в единайсет и да занеса ръкописа, нещо като роман с подлистник, в който младият репортер възпроизвеждал главните епизоди на тайната в Гландие. Ларсан се усмихна на това обяснение като човек, комуто такива не минават, но който от учтивост се въздържа да говори за неща, които не го засягат. Като внимаваха много какво казват, та чак и с какъв тон го казват, Ларсан и Рултабий си говориха доста дълго за присъствието на господин Артър У. Ранс в замъка, за неговото минало в Америка, което те биха желали да опознаят повече, поне що се отнася до връзките му със семейство Станжерсон. В един момент Ларсан, който, стори ми се, изведнъж се почувствува зле, каза с усилие:
— Вярвам, господин Рултабий, че вече нямаме кой знае каква работа в Гландие и че не са много нощите, които ще прекараме тук.
— И аз така мисля, господин Фред.
— Значи вие смятате, приятелю, че аферата е приключена?
— Наистина смятам, че всичко е приключено и че няма какво повече да научаваме — отвърна Рултабий.