Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Джора’х използва момента, за да отведе Тор’х настрана, но младият мъж се възпротиви:
— Искам да видя въздушното шоу, татко.
— Виждал си го вече. Трябва да поговорим насаме, за да ти обясня защо съм дошъл.
— Вече знам. Искаш да напусна Хирилка и да дойда да живея в Призматичния палат.
— Да, но не знаеш защо.
Джора’х седна на една гладка пейка в рамкирана с цветя ниша, но Тор’х не се приближи, неспособен да застане на едно място от нервно напрежение.
— Но на мен ми харесва на Хирилка, татко. Искам да остана. С губернатора се разбираме много добре.
— Обстоятелствата се промениха. Вече няма такава възможност и аз не мога да не те взема със себе си.
— Разбира се, че можеш. — Тор’х се завъртя рязко и съвършено подредената му прическа се разлюля. Изражението на младия мъж беше като на хищник. — Ти си престолонаследникът. Можеш да имаш всичко, което пожелаеш. Трябва само да наредиш.
Джора’х отвърна унило:
— Наскоро разбрах, че понякога възможностите ми са точно толкова ограничени, колкото на най-бедните слуги.
Тор’х сплете пръсти, след това разпери широко ръце, сякаш искаше да улови и да изяде нещо. Изглежда, щеше да продължи да спори, но баща му не му даде възможност:
— Магът-император умира, Тор’х. Много скоро ще заема мястото му — и престолонаследникът ще си ти.
Тор’х замръзна и го погледна с широко отворени очи.
— Не още. Не съм готов.
— Аз също. Но хидрогите са навсякъде и империята е заплашена — никой вече не може да си позволи да живее безгрижно. Години наред се ползваш от привилегиите на произхода си. Време е да поемеш отговорностите си.
Тор’х отвърна рязко:
— А ако не искам?
— Тогава ще те убия със собствените си ръце. — Гневният отговор изскочи от устата на Джора’х, преди да успее да се овладее. — И ще издигна брат ти Зан’нх, нищо че не е от чист благороднически произход. Империята не може да си позволи глупав престолонаследник като теб.
Тор’х го изгледа ужасено, но Джора’х не можеше да се откаже от думите си. И добави с помирителен тон:
— Трябва да престанем да мислим за себе си — и двамата.
35.
Тасия Тамблин
Когато се завърна на главната база на ЗВС на Марс, обсадният флот на адмирал Уилис бе посрещнат с пълни военни почести и ескорт от ремори. Всички бяха замаяни от успеха — необичайно чувство след многото неуспехи срещу хидрогите.
Войниците изпратиха възторжени поздравления до своите семейства и любими. Докато танкерите разтоварваха ектипродоволствията, конфискувани от упоритите ирекански колонисти, земните медии излъчиха отделни интервюта — „иреканският бунт“ бил потушен с незначителни загуби.
Тасия Тамблин проследи репортажите, без да се изненада от преувеличените цифри. Скромните колонисти бяха имали съвсем малко космическо гориво, но генерал Ланиан се нуждаеше от оправдание за обсадата.
Дезинформацията я възмути, защото знаеше, че е абсолютна лъжа. Щетите бяха излишни. Но такава си беше Голямата гъска в края на краищата…
Щом се прибра в казармата, нейното компи ЕА й помогна да разопакова багажа си. Дребният робот, на половината на височината на Тасия, се суетеше около нея — изпълняваше предварително програмираните си задължения и същевременно правеше компания на господарката си.
На водните мини на Плумас Тасия и ЕА често намираха местенца да се забавляват в дълбоките пещери под ледените пластове. Тасия се запита дали изобщо някога ще се върне вкъщи. Срокът на службата й в ЗВС бе изтекъл, но бе получила задължително удължение заради войната с хидрогите. ЗВС не можеха да си позволят да освободят обучен състав, след като наивните надежди за бърза победа бяха помръкнали. Бойните редици щяха да стопят като сняг, ако новонаетите войници осъзнаеха, че военната кариера не е само героично забавление.
— Добре ли прекара на Ирека, Тасия? — попита ЕА, докато подреждаше наблъсканите в безпорядък дрехи на господарката си.
— Не, ЕА.
— Съжалявам, Тасия.
Иреканците й бяха напомнили за скитническите кланове — независим народ, издигнал домовете си без помощта на Ханзата.
— Мислех, че Гъската има зъб само на скитниците, но на Ирека разбрах, че са точно толкова безпардонни и към собствените си колонисти.