Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
На 23 октомври 1939 г. Луис позвънява на Бърл и настоява да се срещне с него, но отказва да отиде в Държавния департамент. Срещата става в дома на Бърл. Според неговите бележки Луис започнал с напомняне, че „резолюцията в подкрепа на президента, приета на конгреса на КПСС, със същата лекота можела да бъде и резолюция с отказване на подкрепа“. След това той преминал към разговор за Дейвис. Казал, че вече се е срещал с нефтопромишленика и знае, че той е донесъл от Европа „важно послание от високопоставени германски длъжностни лица“. Дошло време, твърдял Луис, за всеобщ мир в точно съответствие с предложенията на Дейвис, изложени на президента на 15 септември. Посланието, донесено от Дейвис, предоставя такава възможност, но президентъг отказва да го приеме. Означава ли това, че президентът не е заинтересован от постигането на мир?
Бьрл отговаря, че Вашингтон не може да разглежда подобни предложения, ако те не изхождат от правителството и не са получени по официалните канали. Нещо повече, във Вашингтон и на самия Дейвпс не се гледа като на заслужаващ доверие посредник между американското и германското правителство, все едно за какво става дума.
— Нима искате германското правителство да заяви официално, че Дейвис говори неофициално? — пита Луис.
— Във Вашингтон германското правителство има компетентен представител за предаване на всякакви послания с подобен характер — отбелязва Бърл.
Разделят се хладно. Луис разбира, че и неговата роля в цялата тази история се разглежда като твърде непривлекателна.
Оскърбен и озлобен, в продължение на една седмица той се среща често с Дейвис, за да търси пътища и възможности да принуди Рузвелт да приеме плана на Дейвис или ако президентьт откаже, да го накаже. Накрая той решава, че Рузвелт трябва да бъде наказан. Това решение може да има — и има — само една последица: Дейвис пристъпва към изпълнение на задълженията си пред Гьоринг дори по-рано, отколкото е било предвидено.
Започва второто действие на драмата.
Къщата на Масачузетс авеню
На срещата в началото на есента на 1939 г. Гьоринг и Дейвис обсъждат не само „плана за мир“, но и „въз-можността за поражение на Рузвелт на изборите през 1940 г.“ По думите на Дейвис Джон Луис се ползвал с такова огромно влияние в страната, че може да провали кандидатурата на Рузвелт и да провали плановете му да остане в Белия дом. Самият той, Дейвис, бил готов да вложи един милион долара от собствените си средства, за да помогне на Луис да нанесе поражение на Рузвелт. Но за избирането на нов президент, „доброжелателно настроен към Германия“, щели да бъдат необходими пет, а може би и повече милиона.
Гьоринг отговаря, че за постигането на такава цел могат да се пожертвуват и 100–150 милиона долара. Дейвис уверява събеседника си. че не разчита на някакъв приход от операцията, но че се надява, ако Рузвелт претърпи поражение, да получи поста държавен секретар.
Гьоринг докладва за замислената комбинация на Хитлер, получава неговото съгласие и възлага на Дейвис да се договори с Луис относно конкретните мерки, с помощта на които би могла да се провали кандидатурата на Рузвелт, ако последният реши да се бори за преизбирането си. Веднага след срещата си с Гьоринг Дейвис звъни на Луис във Вашингтон и тъй като се знае, че всички телефонни разговори се подслушват, в прикрита форма излага същността на преговорите. През октомври 1939 г., щом Рузвелт се отказва да участвува в интригите около въпроса за сключването на мир според плана, който Дейвис донася от Германия, Луис веднага пристъпва към организиране на антирузвелтовска кампания. На 24 януари 1940 т. Той публично рязко осъжда президента и отправя яростни нападки кьм „Новия му курс“. В речта си на конференцията на Обединения профсъюз на миньорите Луис препоръчва „да се въздържат от подкрепа на президента Рузвелт, да не гласуват за преизбирането му“ и „предсказва“, че президентът ще претърпи на изборите позорен провал, дори ако Националният конгрес на Демократическата партия под натиск и заплахи издигне кандидатурата му. Конференцията на миньорите завършва на 30 януари, а след няколко дни Дейвис връчва на представител на Демократическата партия 160 хиляди долара при условие, че на националния конгрес делегацията на щата ще гласува против кандидатурата на Рузвелт. От доклада на Херцлет сега е известно, че тези пари постьпили от секретните средства, отпуснати от Гьоринг за финансиране на антирузвелтовското лоби.
Скоро след конференцията Луис в разговор с един журналист съобщава, че се отказва да подкрепи Рузвелт и за кандидат на Демократическата партия под-крепя сенатора Уилър, че за финансиране на предизборната кампания има в банката милион долара и че можал да уговори мощните профсъюзи на железничарите и шофьорите на камиони да не подкрепят президента.