Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
— Като дете имах куче. — Заедно с Роуина, Дейна го проследи с поглед, когато се втурна след топката сякаш за първи път. — Всъщност беше на баща ми. Взел я е година преди да се родя, така че израснах с нея. Умря, когато бях на единадесет. Три дни плаках.
— Тогава значи знаеш какво е. — Роуина се усмихна, когато Мо се завъртя в кръг с топката, вдигна глава и я задържа между зъбите си като ябълка. — Тъгувах и се зарекох никога вече да не си позволя това. Но не издържах. Преживях същото много пъти, докато реших, че сърцето ми не би понесло още една раздяла с някого, когото обичам, след толкова кратко време. Затова съм доволна… — Наведе се и обхвана главата на Мо — и благодарна, че си довела този красавец на гости тук.
— Всичко това е бреме, нали? Властта, безсмъртието?
— Нищо не се получава без болка, загуба или друга цена. Това ли искаше да знаеш?
— Отчасти. Има ограничения, докато сте тук. Както и за Кейн, когато се изправи срещу нещо от нашия свят, нали?
— Добър извод. Вие сте същества със свободна воля. Така и трябва да бъде. Той може да изкушава, да лъже и мами, но не и да принуждава.
— Може ли да убива?
Роуина отново хвърли топката, този път по-далече, за да може Мо да потича по-дълго.
— Не, освен при война, самозащита или закрила на невинни и близки. Наказанието за убийство на смъртен е толкова жестоко, че едва ли дори той би поел риска.
— Край на съществуването — уточни Дейна. — Проучих. Не смърт, преминаване от един свят в друг, а истински край.
— И боговете имат страхове. Това е един от тях. Другите са лишаване от власт и обричане на затвор между световете, без право на влизане в никой от тях. Такива са рисковете.
— Той се опита да убие Джордън.
Роуина рязко се обърна и сграбчи ръката й.
— Разкажи ми. Подробно.
Дейна й описа всичко, което се бе случило през нощта.
— Завел го е отвъд Завесата? — попита Роуина. — И е пролял кръвта му?
— Точно така.
Роуина закрачи толкова неспокойно, че Мо се отказа от играта и кротко седна е изподрасканата топка в уста.
— Дори сега не ни е позволено да надникнем там, да узнаем какво става. Казваш, че са били сами? Никого ли е нямало наоколо?
— Джордън спомена за някакъв елен.
— Елен. — Роуина застана неподвижно. — Какъв елен? Как е изглеждал?
— Като елен. — Дейна разпери ръце. — Предполагам, че видът му не е бил необичаен за място, където цветята приличат на рубини или нещо подобно. Каза, че имал златен гръб и сребърна шия.
— Значи е бил самец.
— Да. А, и носел медальон със скъпоценни камъни.
— Възможно е — прошепна Роуина. — Но какво означава?
— Ти ми кажи.
— Ако е бил той, защо го е допуснал? — Тревожно запристъпва между гората и тревната площ. — Защо е позволил?
— Кой и какво? — попита Дейна и привлече вниманието й, като разтърси ръката й.
— Ако е бил кралят — каза тя, — ако нашият крал е приел образа на елен, защо е допуснал Кейн да заведе един смъртен отвъд Завесата, без да иска разрешение? И да го нарани, да пролее кръв там? Каква война се води в моя свят?
— Съжалявам, нямам представа. Но единственият ранен, за когото зная, засега е Джордън.
— Ще поговоря е Пит — реши Роуина. — Ще помисля. Не е видял никого другиго… освен двамата?
— Само елена и Кейн.
— Не мога да ти дам отговорите, които искаш. Кейн се е намесвал и по-рано, но никога не е стигал толкова далеч. Магията е негово дело и ограниченията са в самия него. Но той ги нарушава и не се спира пред нищо. Мога да направя още и ще го направя. Но вече не съм сигурна докъде се простира властта му и доколко е уязвим. Дори не съм сигурна дали все още управлява кралят.
— А ако не е така?
— Тогава значи има война — решително отвърна Роуина. — Все още не са ни върнали у дома, което ме кара да мисля, че каквото и да се случи в моя свят, съдбата ми остава да довърша това, за което съм изпратена тук. Трябва да вярвам, че твоята съдба е да ми помогнеш. — Дълбоко си пое дъх, за да се успокои. — Ще ти дам балсам за раните на твоя човек.
— Просто спим заедно. Не зная дали това го прани мой.
Роуина нехайно махна с ръка.
— Трябва на всяка цена да поговоря с Пит. Стратегията е негова област, а не моя. Ела да ти дам мехлема.
— Почакай, още само един въпрос. За Джордън. Участието му е много важно за намирането на ключа, нали?
— Защо питаш за нещо, което вече знаеш?
— Искам потвърждение.
В отговор Роуина сложи пръсти на сърцето й.
— Знаеш и това.
— Той е част от търсенето, защото го обичам?
— Джордън е част от теб, защото го обичаш. А ти си ключът. — Хвана ръката на Дейна. — Хайде, ще ти дам балсама за твоя воин и ще те изпратя. — Отново погледна към притъмняващото небе. — Дъждът наближава.