Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— Ето тази дама — забоде пръст в изображението на Рита Стас. — Тя настоятелно ви е молила да разузнаете някои неща за нейния приятел.
— За този господин ли? — посочи с глава към татко Тихонов.
— Той умря — очевидно немного уместно се намесих аз. И двамата ме погледнаха с неодобрение. — Нейният приятел е много по-млад, висок, рус, със сини очи, а отличителният му белег е една голяма бенка на лявата буза.
— Не мога да си го спомня — намръщи се чичкото. Стас сложи пред него една банкнота от петстотин рубли и изражението му се промени, като стана по-строго и някак по-внушително. — Тази дама наистина се обърна към мен отвърна с достойнство той и прибра с жест на фокусник банкнотата в чекмеджето на бюрото си. — И аз най-добросъвестно изпълних поръчението й, за което се отчетох пред клиентката си.
— Дълго време ли наблюдавахте приятеля й? — попита Стас.
— Три дни. Мадам искаше да знае къде работи. Той не работи никъде. Не ми трябваше много време, за да установя това.
— Интересно.
— Типичен безделник е, само пръска пари и прахосва живота си.
— За да пръскаш пари, първо трябва да се сдобиеш с тях. Но щом този младеж не е работил никъде…
— Вижте какво — възмути се чичкото, — клиентката ми искаше да разбере къде работи младежът, а не откъде си взема парите. Впрочем вие защо се интересувате от тази история?
— Мисля, че след като си плащам, въпросите тук ще задавам аз — любезно му отвърна Стас.
— Та вие дори не се представихте — отбеляза чичкото, но го направи също любезно.
— Не мисля, че познанството ни ще продължи дълго.
— Доколкото ми е известно, младежът, от когото се интересувате, е убит. Но вие не сте от милицията, нали?
— Да не би да си мислите, че ченгетата биха ви дали петстотин рубли?
— Е, да… — поклати глава чичкото. — Май че моята бивша клиентка е заподозряна в убийство, нали?
— Добре сте информиран.
— Гледам телевизия — старчески навик.
— В този случай навикът ви е похвален. А щом сте информиран толкова добре, може би ще ни отговорите на въпроса с кого се срещаше през тези дни човекът, когото наблюдавахте. И дали сред хората, с които се срещаше, нямаше един висок мъж с едри рамене, конска физиономия, кафяви очи…
— Не ме разбрахте правилно — стресна се внезапно Иля Владимирович. Уплахата му бе толкова явна, че очевидно чичкото нямаше нужната закалка, за да успее да я прикрие. — На мен ми трябваха три дни, за да свърша цялата работа, а не за да го следя. Изобщо не съм го следил. Мадам се интересуваше от това къде работи младежът, а не как прекарва времето си. За да установя…
— Да, да — прекъсна го Стас, като придружи кимването си с мила усмивка. — Това вече го казахте. И все пак… — На бюрото отново се появи банкнота от петстотин рубли, а аз се изплаших, че чичкото ще получи удар, защото докато гледаше банкнотата, очите му се изпълниха с неописуема мъка. А ръката му, която бе сложил върху бюрото, нервно потрепваше. Очаквах да повтори фокуса си с изчезването на банкнотата, но чичкото решително я плъзна встрани:
— Вече разказах всичко, което мога да разкажа. Ако възнамерявате да настоявате за още, ще бъда принуден да ви помоля да напуснете кабинета ми.
— Добре — сви рамене Стас, взе банкнотата си и се отправи към вратата. Аз забързах подире му, макар да смятах, че неговото поведение не е правилно, тъй като трябваше да се опитаме да придумаме чичкото да не мълчи, понеже беше ясно, че той знае нещо и че не случайно се изплаши толкова много. — Какво ли е видял? — измърмори Стас, когато се озовахме навън.
— Защо не зададе този въпрос на него? — възмутих се аз.
— Чичкото е бит от живота човек и е сериозно изплашен, така че няма никакъв смисъл да му досаждаме с въпросите си. Телефонът му е изключен, нали така? — попита Стас, обръщайки се към мен.
Честно казано, бях забравила за телефона му, но не исках да си го призная и тъй като способността да виждаш и да чуваш бе най-важното задължение за един следовател, аз му отговорих без кой знае каква увереност в гласа:
— Така е.
— Хващам се на бас, че няма мобилен телефон, защото такива чичковци като него са страшно стиснати.
— Може и да е така.
— Бързо в колата! — изкомандва Стас. — Тънех в догадки на почва какво ли е намислил Стас, но хукнах презглава към колата. И успях да стигна навреме. Ние тъкмо бяхме излезли от двора и бяхме стигнали до близката пресечка, когато се появи Тихонов. Бях забелязала, че още докато сядахме в колата, чичкото ни наблюдаваше през леко надигнатата щора. И тъкмо се канех да насоча вниманието на Стас към този факт, посочвайки към прозореца, когато той каза: