Няма да се уплаша от злото

— Още ли ти се спи, миличка? Не можа ли да се наспиш тази нощ?

Момичето се изчерви, повдигна рамене и се засмя.

— Напротив, нощта бе чудесна, само дето времето не ми стигна. Надявам се, че не съм те разбудила.

— Не чух нито звук. Нямаше да се досетя какво е станало, ако сама не ми беше казала, когато дойде да ме целунеш за лека нощ. Но, скъпа, ако не си се наспала, да пропуснем упражненията…

— О, не. Аз също имам нужда да се поразкърша. Истина е обаче, че не съм се наспала. Пол… о, майчице! Ето че се изпуснах. Добре поне, че не му изтърсих и фамилията!

— Нищо не чух, мила, тъкмо си чешех ухото.

— Фибър. Тръгна си чак след два. Не че съжалявам за пропуснатите часове сън.

— Сигурна съм, че не съжаляваш. Уини, мила, не съм искала да проявявам излишно любопитство. Но все пак е нормално да подпитвам, нали — след като аз самата съм още девствена.

Момичето я погледна втрещено.

— Но… — И прехапа устни.

Джоан Юнис се засмя.

— Спокойно, миличка, нищо не е станало. Зная какво означава това „но“. Госпожа Бранка бе омъжена… и Йохан Смит е бил женен четири пъти, да не говорим за всички останали забежки. Но Джоан Юнис е още девствена — разбра ли ме, кукличке?

— Погледнато от тази страна…

— Единствената страна, от която може да бъде погледнато. Което обяснява защо съм любопитна като сврака. Но и да ми разкажеш, пак ще си остана невежа — дори и да се съгласиш да го направиш, в което донякъде се съмнявам. Някой ден — не бързам — ще узная сама. Така че престани да се изчервяваш до уши и нека приключим с упражненията. Ще изпробвам „костенурка“, а ти ми помогни, ако видиш, че се затруднявам.

След още час протягане и усукване Джоан заговори отново:

— Достатъчно. Ако продължим още малко, ще лъснем от пот. Готова ли си за няколко комбинирани?

В стаята отекна звънец от външната врата.

— По дяволите! — изруга Джоан. — Уф, нали съм дама, исках да кажа „олеле“! Навличай дрехите, мила, време е да посрещаме гостите.

— Веднага.

След минута двете млади жени бяха готови.

„Как изглеждаме днес, Юнис? Доволна ли си от състоянието на своите гърди?“ („Изминали сме едва половината от пътя, Джоан, но след седмица ще можем да намалим времето за упражнения.“) „Не бързай, ще ти призная, че това е най-приятната част от деня. Освен когато нашият всемогъщ господар се съгласява да ни прави компания за вечеря. Кажи ми, миличка, още ли се гризеш за онези провали в паметта?“ („Не, ти се гризеше за тях, аз ги намирам за съвсем оправдани. Никой не знае как точно функционира паметта, което не пречи на всички да смятат, че са наясно за своята и че другите са тъпаци.“) „Наскоро се сетих за опита с плоските червеи. Ако подложиш един плосък червей на определени упражнения, сетне го нарежеш и нахраниш с него друг, необучен, вторият си спомня всичко, което е научил първият…“ („Шефе, колко пъти ще ти повтарям, че аз не съм плосък червей. И друг път съм ти казвала — «тялото помни». Хайде, време е да се заемем с нашите гости.“)