Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Без проблем — увери го Върховният. — Дебатът вече е планиран. Трябва само да обявя кога и къде ще се проведе. Говорих и с военните за другата част от операцията.
— Добре — каза Осемнадесетият. — Значи ни остава само да чакаме.
— Да — мрачно се съгласи Двадесет и вторият. — И да се надяваме, че ще се справим с хората-завоеватели също толкова лесно, колкото с Квв-панав.
(обратно)Скалата се изпречи пред тях — пуста, притихнала, мръсносива под ярката слънчева светлина. Извисяваща се на цели тридесет разкрача.
— Не зная, командире — каза първи воин Встии-суув, като гледаше нагоре. — Вижда ми се доста сложничко.
— И доста открито — добави трети воин Клаа-нуур.
— Прави сте и двамата. — Трр-мезаз също гледаше нагоре. — Във всеки случай, лично аз бих предпочел по-удобен път. Въпросът е има ли такъв?
— Който да е извън обсега на защитните им установки ли? — попита Встии-суув.
— Да.
Встии-суув отново вдигна поглед към скалата, сякаш я мереше. Трр-мезаз го гледаше и се чудеше дали просто да не се откажат и да се върнат в селището. Беше убедил върховния командир Дклл-кумвит да разреши тази кратка разходка в планината, като я нарече суха тренировка. Но докато не получеха втори резен от фссс-органа на Прр’т-зевисти, това не представляваше нещо повече от опреснителен урок по скално катерене.
Но засега не им оставаше нищо друго. Войната на Доркас се беше превърнала в игра на котка и мишка. Нищо не пречеше зхиррзхианците на свой ред да изиграят ролята на котката.
— Е, ако трябва да се избира между катеренето и стрелбата, лично аз избирам първото — реши Встии-суув и свали въжето, навито около рамото му.
— Разбира се, можем да се порадваме и на двете, като се изкачим над дърветата — промърмори Клаа-нуур.
— Ако хората-завоеватели ни засекат, тези дървета няма да ни осигурят кой знае какво прикритие — отбеляза Трр-мезаз. — Да вървим.
— Добре. — Встии-суув му подаде намотаното въже и провери дали е добре закрепено за екипировката му. — Аз съм първи. Клаа-нуур, ти ще ни осигуряваш. Да тръгваме.
Той пристъпи към скалата и като използваше всяка възможна цепнатина, започна пъргаво да се катери нагоре. Трр-мезаз отпускаше въжето в очакване на своя ред и за хиляден път си задаваше въпроса какво, в името на всички осемнадесет свята, прави тук. Да, той бе един от всичко на всичко тримата зхиррзхианци от целия експедиционен корпус в Доркас, който имаше някаква подготовка по скално катерене. И да, според първото правило на планинарите абсолютният минимум за едно успешно катерене бяха трима участници. Но опитът му на катерач-любител не може дори да го доближи до класата на тези двамата — бидейки от клана Арее’рр, те буквално бяха израснали по скалите. Той неизбежно щеше да ги забави… а тук, в непосредствена близост до оръжията на хората-завоеватели, подобна спънка можеше лесно да завърши със старейшинство и за тримата.
А той не искаше да става старейшина. Още не. Имаше толкова много неща, които искаше да направи, толкова много места, които да посети, усещания, за които бе необходимо тяло, за да им се наслади. Някъде в неясното и далечно бъдеще щеше да бъде готов за този етап от живота. Но не и сега. Ако имаше и капка здрав разум, щеше да отмени акцията и да се върне под относителната безопасност на базата.
— Добре — каза Клаа-нуур. — Давайте, командире.
— Да. — Трр-мезаз закачи въжето към обезопасителните халки на екипировката си, пое дълбоко дъх и започна да се катери.
Оказа се, че не е чак толкова бавен, колкото се опасяваше. Встии-суув предвидливо беше забил клиновете на малко разстояние един от друг. На три разкрача височина един от тях се оказа забит не както трябва и вече едва се държеше. Трр-мезаз извади друг клин, постави върха му в близката цепнатина и дръпна с език защитния накрайник. Чу се тихо съскане, изложеният на въздух пълнеж от керамика на пяна започна да се разширява и да изпълва цепнатината, като бързо се втвърдяваше. Няколко мига по-късно клинът заприлича на продължение на стената. Трр-мезаз прехвърли въжето към него и продължи нагоре.
— Поне е някакво разнообразие след лагера — обади се Клаа-нуур точно под него.
Трр-мезаз погледна надолу. Както можеше да се очаква, много по-опитният Арее’рр вече го беше настигнал.
— Почти като ваканция — съгласи се той, обърна се и се съсредоточи върху катеренето, като си напомни да не се увлича прекалено много в скоростта.
— Внимателно и спокойно, командире. — Очевидно Клаа-нуур беше на същото мнение. — Няма защо да бързаме.
— Правилно — каза Трр-мезаз. — Вие двамата сте страшно добри.