Джийвс запретва ръкави

— В два часа тази сутрин ли, госпожице Уайвърн. Това трябва да е било точно по време, когато придружавах госпожа Спотсуърт до разрушения параклис. Тя беше изявила желание да осъществи контакт с привидението на лейди Агата, жената на сър Карадок Кръстоносеца, който се отличил, доколкото си спомням, в битката при Джопа. Преданието твърди, че обитава разрушения параклис.

Джил се свлече в най-близкия стол. Внезапна дива надежда, промъкнала се през цепнатините на разбитото й сърце, я беше разтърсила от глава до пети и накара краката й да омекнат.

— Какво… какво каза?

Освен че беше услужлив, Джийвс беше и достатъчно сръчен, за да отвори една бутилка шампанско за части от секундата. В бързината, с която премахна препятствието на тапата от животоспасителната течност, имаше нещо родеещо се с жеста на сър Филип Сидни39, който дал манерката си на по-тежко ранения от него. Нуждата на Джил според него беше по-голяма от тази на Бил.

— Позволете, госпожице.

Джил отпи с благодарност. Очите й се отвориха и цветът се върна върху лицето й.

— Джийвс, това е въпрос на живот и смърт — изшептя тя. — В два часа тази сутрин аз видях лорд Роастър да излиза от стаята на госпожа Спотсуърт в умопомрачителна бледоморава пижама. А ти сега твърдиш, че госпожа Спотсуърт не е била там по това време?

— Именно, госпожице. Тя беше с мен при разрушения параклис, споделяйки резултатите от последните изследвания на Обществото за парапсихични явления.

— Тогава какво правеше лорд Роастър в нейната стая?

— Задигаше огърлицата на госпожа Спотсуърт, госпожице.

За зъл късмет тъкмо в момента, в който Джийвс изрече тези думи, Джил отпиваше от чашата и глътката попадна в погрешното отверстие. А след като събеседникът й си позволи свободата да я потупа по гърба, й трябваха още няколко минути преди да успее да проговори.

— Задигаше огърлицата на госпожа Спотсуърт?

— Да, госпожице Уайвърн. Това е доста дълга и в известна степен объркана история, но ако желаете да ме изслушате, аз ще се постарая да ви предам само основните моменти. Бихте ли желали да чуете разказа за заниманията на Негова светлост в последно време, които завършиха, както вече отбелязах, с отнемането на украшението на госпожа Спотсуърт?

Джил си пое въздух със съсък.

— Да, Джийвс, бих.

— Много добре, госпожице Уайвърн. Тогаз аз дума ще отворя за едного, който обича неразумно, но страстно, за едного, чийто очи печални, свикнали до този час в живота строго да се вглеждат, сега сълзи неспирни леят както дървото каучуково своите сокове през прореза отделя.

— Джийвс!

— Госпожице?

— Какви ги приказваш, за Бога?

Джийвс изглеждаше леко наранен.

— Опитвах се да обясня, че от любов към вас Негова светлост стана букмейкър.

— Стана какво?

— След като се сгоди за вас, госпожице Уайвърн, Негова светлост почувства — съвсем правилно по мое мнение — че за да може да издържа съпругата си, са му необходими значително по-големи финансови средства, отколкото тези, на които разчиташе до този момент. След като прецени плюсовете и минусите на няколко професии, той реши да опита своите сили на попрището на букмейкър за конни надбягвания под името Честния Пач Пъркинс. Аз изпълнявах ролята на секретар на Негова светлост. Слагахме си фалшиви мустаци.