Джийвс запретва ръкави

— Намира ли ти се железен клин, Джийвс? Не? Ще трябва да проверя в железарския магазин — каза Моника. — Довиждане, table d’hote.

Тя излезе, а Рори я проследи с кахърен вид. Той не беше от бързозагряващите мозъци, но изглежда усети, че има нещо нередно в това внезапно напускане.

— Нещо се вкисна, нали Джийвс?

— И моето впечатление е такова, сър Родерик.

— По дяволите, та аз ги наговорих всички тия за женитбата само, за да те ободря, Бил. Джийвс, откъде мога да набавя малко цветя? И не ми казвай „от цветарския магазин“, защото нямам време да тичам до града и обратно. Има ли някакви цветя в градината?

— В изобилие, сър Родерик.

— Отивам да й набера букет. Ето нещо полезно, което можеш да запомниш от мен, Бил, ако някога все пак имаш повече късмет и успееш да се ожениш. Помни, че когато по-нежният пол се вкисне, цветята моментално им връщат усмивките по лицата и розите по бузите.

Вратата се затвори, а Джийвс се обърна към Бил.

— Ваша светлост искаше да ме види по някакъв въпрос ли? — попита той почтително.

Бил се опита да обуздае с ръка трепкащата си вежда.

— Джийвс — изхриптя той, — не знам откъде да започна. Имаш ли аспирин тук?

— Разбира се, милорд. Аз самият преди малко взех един.

Той измъкна малка кутийка и я подаде на младия си господар.

— Благодаря ти, Джийвс. А сега на въпроса.

Джийвс слушаше с подчертано внимание сводката на събития от последния час. Коментарът му в края „изключително обезпокоително, милорд“ от ясно по-ясно показваше, че чудесно е схванал основната идея. Джийвс винаги хващаше същността на проблема.

— Ако някога някой е цопвал в супата — заключи Бил, — то това съм аз. С мен се подиграха и ме използваха за най-долни цели, а аз като последен лапнишаран глътнах кукичката. Какви бяха ония неща, като които едни хора използват други, Джийвс?

— Маши ли, милорд?

— Същите. Маши. Този песоглавец Бигър ме използва като маша. Той ме забаламоса с измишльотините си, а аз като безмозъчен хапльо взех, че му повярвах, че огърлицата била негова на практика и че иска да я вземе назаем само за няколко часа. Задигнах я и му я дадох и сега предполагам, че едва ли ще го видим повече.

— Изглежда доста неправдоподобно, милорд.

— Една от онези случайни евентуалности, нали?

— Страхувам се, че вероятността е слаба, милорд.

— Сигурно няма да поискаш да ме ритнеш, Джийвс?

— Не, милорд.

— Аз се опитвах да се ритна сам, но е дяволски трудно, ако човек не е акробат. Всички тия бръщолевеници за стингаси, дълги барове и стари съученици! Трябваше веднага да разберем, че ни праща за зелен хайвер.

— Трябваше наистина, милорд.

— Предполагам, че когато човек има лице толкова червено колкото неговото, на другите им се струва, че няма начин да не казва истината.