Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Много е възможно, милорд.
— А очите му изглеждаха толкова честни и толкова сини. А може и от тях да е — продължи анализа си Бил. — Дали червеното лице или сините очи са били причина, едва ли някой може да каже. Но фактът си е факт. Като резултат от цялата цветова комбинация, аз позволих да ме използват като маша и отмъкнах скъпа огърлица, а негодникът Бигър отпраши към Лондон с нея, като с това осигури временното ми пребиваване в добре охранявана местност, освен…
— Милорд?
— Исках да кажа: „Освен, ако нямаш някакво предложение.“ Колко тъп въпрос от моя страна — изсмя се Бил с безрадостен смях. — Как можеш да предложиш нещо в тая безнадеждна ситуация?
— Мога, милорд.
Очите на Бил за миг достигнаха диаметъра на средна по размер палачинка.
— Нали не се гъбаркаш с мен, Джийвс?
— Ни най-малко, милорд.
— И наистина можеш да ми хвърлиш спасителния пояс преди смрадливата тиня да ме е погълнала?
— Да, милорд. На първо място искам да обърна внимание на Ваша светлост, че има съвсем малка, дори никаква вероятност Ваша светлост да бъде заподозрян в кражбата на украшението на госпожа Спотсуърт. То е изчезнало. И капитан Бигър е изчезнал. Властите ще съберат две и две, милорд, и автоматично ще му препишат престъплението.
— Има нещо вярно в това.
— Струва ми се невъзможно, милорд, да направят някакви други изводи.
Челото на Бил се проясни малко.
— Да, това наистина е добре, съгласен съм, но не може да ме успокои. Ние пропуснахме нещо, Джийвс.
— Милорд?
— Честта на Роастърови. Това е подводният камък, върху който е заседнал нашият кораб. Аз няма да мога да живея цял живот с мисълта, че под моя покрив — пропаднал тук-таме, но все още покрив — съм тафил скъпа огърлица от гост, пълен до козирката с моя сол. Как ще възстановя щетите на Ла Спотсуърт? Ето това е проблемът, върху който трябва да си блъскаме главите.
— Щях да засегна и този въпрос, милорд. Ваша светлост може би ще си спомни, че говорейки как подозренията ще паднат върху капитан Бигър, аз казах „На първо място“. На второ място, щях да добавя, възстановяването на щетите може да стане под формата на анонимни чекове на неин адрес до попълването на цялата сума, ако дамата бъде убедена да купи Роастър Аби.
— Велики Боже, Джийвс!
— Милорд?
— Причината, поради която възкликнах „Велики Боже!“ — поясни Бил, все още разтърсван от спорадични спазми — е, че във вихъра на скорошните събития съвсем бях забравил, че ще продавам къщата. Разбира се! Това ще реши всичко, нали?
— Несъмнено, милорд. Дори продажбата под костуемата стойност ще позволи на Ваша светлост…
— Да си оправя сметките?
— Именно, милорд. Мога да добавя, че снощи на път за разрушения параклис, госпожа Спотсуърт говореше с приповдигнат тон за предимствата на Роастър Аби и беше все така възхитена и по време на обратния път. Това ме кара да мисля, милорд, че перспективите са доста добри и ако ми бъде позволено да отправя предложение, струва ми се, че Ваша светлост трябва да се упъти към библиотеката и да събере материал за така наречените търговски преговори чрез преглед на рекламите в „Селски живот“, в които, както милорд сигурно е в течение, всяка по-голяма къща, отказана като дарение от Националната Агенция, се предлага за продажба. Езикът в тях е изключително убедителен.
— А, знам ги. „Това великолепно имение с неговите прохладни алеи, сгушени под вековни дъбове, с пенливите си потоци, пълни с пъстърва и лен, със спиращите дъха гледки, обрамчени с облаците на цъфналия храсталак…“ Да, ще ги изкълва до последната буква.
— Може би ще ви спорѝ повече, милорд, ако ви донеса в библиотеката малка бутилка шампанско.
— Ти мислиш за всичко, Джийвс.
— Ваша светлост е много любезен.
— Дори и половин бутилчица ще свърши работа.
— И аз мисля така, милорд, ако е добре изстудена.
Няколко минути по-късно, когато Джийвс прекосяваше дневната с насърчителя на мисловни процеси върху малък поднос, Джил влезе през френския прозорец.
19
Едно от основните качества на жените като пол, дължащо се изцяло на техните нежни сърца, е че те — независимо дали са любими на гангстери или нещо от тоя сорт — се ужасяват от мисълта за насилие. Дори когато любовта е мъртва, те се изприщват от идеята мъжът, за когото някога са били сгодени, да получи серия от здрави и енергични шибвания от камшик, държан от опитната ръка на по-възрастен, но все още доста як полицейски областен началник. Когато чуят как този началник крои планове за операция от гореописания вид, техният инстинкт ги кара да забързат тутакси към резиденцията на набелязаната жертва и да го предупредят за дебнещата го опасност.