Джийвс запретва ръкави

— Много добре, милейди. Имате ли някакви други въпроси?

— Да — отвърна Рори. — Така както сме се събрали, ми се иска да разменим две думи за нашия спонсор, Джийвс. Какво беше това, което госпожа Тралатрили каза за теб, нея и разни нощни разходки?

— Сър?

— Не беше ли в стаята, когато тя разказваше за снощи? — намеси се Моника.

— Не, милейди.

— Каза, че двамата сте ходили на посещение до разрушения параклис по малките часове.

— Да, милейди. Едва сега разбрах думите на сър Родерик. Госпожа Спотсуърт изрази желание да я придружа до разрушения параклис миналата нощ. Тя ми съобщи, че се надява да види привидението на лейди Агата.

— Някакви успехи?

— Не, милейди.

— Тя каза, че Бил зърнал дамата в бяло.

— Да, милейди.

Рори нададе доволен вик на човек, който е разрешил някакъв мистериозен случай.

— Ето защо днес Бил изглежда като спаружено парче сирене. Сигурно от страх му се е разбълникал мозъкът.

— Предполагам, че лорд Роастър е бил леко стреснат от преживяването, сър Родерик. Но предполагам, че ако има, както вие се изразихте, известна прилика между Негова светлост и порция сирене, то тя се дължи по-скоро на факта, че брачните планове на Негова светлост претърпяха неуспех отколкото на проявите от нематериалния свят.

Моника викна развълнувано:

— Да не искаш да кажеш, че годежът на Бил е развален?

— Точно този факт се опитвам да ви съобщя, милейди. Госпожица Уайвърн лично ми даде годежния пръстен, за да го върна на Негова светлост. „Би ли могло да се заключи — позволих си да запитам, — че този жест съдържа определен символичен смисъл?“ и госпожица Уайвърн ми отговори утвърдително.

— Горкият стар Бил!

— Да, милейди.

— Сърцето ми кърви за него.

— Да, сър Родерик.

В този момент помещението беше щурмувано от Бил и той попадна точно в сърцето на малката компания. Като се видя заобиколен от сестра си и зет си, той се закова на място.

— О, здрасти, Рори — приветства ги той без обичайната си лъчезарност. — Здрасти, Моук. Забравих, че сте тук.

Рори се приближи към него с протегната ръка. И най-късогледото око можеше да забележи, че целият беше едно голямо сърце, туптящо от съчувствие към ближния. Той сграбчи десницата на Бил в своята собствена, а с лявата стисна като в менгеме графската плът в областта на дясното рамо. Един мъж, той знаеше добре това, се нуждае от приятелска подкрепа в моменти като този. Според него Бил трябваше да благодари на Господ, че не е сам в лепкавата бездна на отчаянието, а има до себе си отзивчив брат — е, не кръвен, но съвсем законен, един другар, който знае как да го утеши.

— Ние не само сме тук, скъпи друже — каза той, — но и току-що чухме от Джийвс новина, която смрази кръвта ни. Той каза, че девойката Джил те е върнала обратно в склада. Прав ли съм? Аха. Виждам, че съм прав. Много лошо, много лошо. Но недей да увесваш нос, момко. Ти трябва… как беше онова, Джийвс?

— Да напрегнеш мишци, кръвта да закипи, сър Родерик.

— Точно така. Трябва да погледнеш на света по друг начин, старче. Ти си отхвърлен годеник, нека да погледнем проблема в очите. Твоята първа реакция е да си разкъсаш дрехите и да си посипеш главата с пепел. Но ти трябва да огледаш положението си от всички страни. Спомни си какво казва Шекспир: „Жената е само жена, но добрата пура е дим.“