Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— И след всичко това — попита той невярващо, след като се завърна и я прие обратно до сърцето си — ти не се отдръпваш от мен ужасена?
— Разбира се, че не се отдръпвам от теб ужасена. Изглеждам ли като момиче, което се дърпа ужасено?
— Е, не — призна Бил. Той целуна устните й, челото й, ушите й и върха на главата й. — Проблемът е обаче, че трябва да се отдръпнеш от мен ужасена, защото не виждам как по дяволите ще можем да се оженим. Аз нямам пукнато пени, а ще трябва да събера една солидна сума, за да изплатя огърлицата на госпожа Спотсуърт. Noblesse oblige, ако следиш мисълта ми. Така че ако не й продам къщата…
— Разбира се, че ще й продадеш къщата.
— Мислиш ли? Съмнявам се, но все пак ще опитам. Къде изчезна тя, по дяволите? Беше тук, когато влязох в библиотеката. Трябва да я открия веднага. Целият догоре съм пълен с цитати от ония реклами в „Селски живот“ и ако не дойде скоро, ще блъвна.
— Извинете, милорд — намеси се Джийвс, който по време на горната размяна на нежности дискретно се беше отдръпнал до прозореца. — Госпожа Спотсуърт и Нейна светлост в този момент идват насам.
С почтителен жест той се отдръпна настрани и госпожа Спотсуърт влезе, следвана от Моника.
— Джил! — викна Моника и спря втрещена. — О, Небеса!
— О, всичко е наред — успокои я Джил. — Има промяна в ситуацията. Пак сме си захарчета.
— Та това е чудесно. Аз пък развеждах Розалинда из околността.
— Из това великолепно имение с неговите прохладни алеи, сгушени под вековни дъбове, с пенливите си потоци, пълни с пъстърва и лен, със спиращите дъха гледки, обрамчени с облаците на цъфналия храсталак? Хареса ли ти къщата, Роузи? — попита Бил.
Госпожа Спотсуърт плесна с ръце и затвори очи от възторг.
— Прекрасна е, прекрасна! — прехласна се тя. — Не мога да разбера как не те боли сърцето да се разделиш с нея, Биликен.
Бил изхълца:
— Ще се разделям ли с нея?
— Съвсем сигурно е — отсече категорично госпожа Спотсуърт. — Това е къщата на моите мечти. Колко искаш за нея — с всичките й джунджурии?
— Ти направо ми взе дъха.
— Е, такава съм си. Никога не съм могла да понасям клечането в храсталака. Ако искам нещо, аз го казвам и пиша чек. Ще ти кажа какво ще направим. Ще ти предплатя депозит от две хиляди лири, а по-късно ще се споразумеем за цената.
— Не би ли могла да ги направиш три?
— Разбира се — тя извади автоматичната си писалка, но спря. — Има само едно нещо, преди да подпиша чека. Това място не е влажно, нали?
— Влажно? — възкликна удивено Моника. — Разбира се, че не.
— Сигурни ли сте?
— Сухо е като оглозган кокал.
— Влагата значи смърт за мене. Имам много лош ишиас.
Рори влезе през френския прозорец с огромен букет от рози в ръка.
— Китка за теб Моук с почитания от Р. Кармойл — издекламира той и пъхна букета в ръцете на Моника, а после се обърна към Бил: — Готви се да вали, старче.
— И какво от това?
— Какво от това? — повтори Рори изумен. — Скъпо момче, нима си забравил какво става в тая къща, когато завали. Вода през покрива, вода по стените, вода, навсякъде вода. Щях да ти предложа, връщайки се към онзи добър стар бойскаутски дух, веднага да тичаш и да сложиш кофите под мансардния прозорец. Страшно влажна къща — заключи той, адресирайки информацията към госпожа Спотсуърт по своя дружески, поверителен начин. — За всичко е виновна реката. Често обичам да казвам, че докато през лятото реката е в дъното на градината, то през зимата градината е на дъното…
— Извинете, милейди — неочаквано се намеси прислужницата Елен, появявайки се на прага. — Мога ли да говоря с госпожа Спотсуърт?
Госпожа Спотсуърт, която гледаше втрещена Рори, прибра писалката си.
— Да?
— Мадам — каза Елен, — вашата огърлица е открадната.
Елен не беше от момичетата, които обичат да увъртат.
20
С определено задоволство Елен отбеляза, че е център на внимание. Всички очи се втренчиха в нея, а някои от тях, и в частност тези на Бил, с едва доловимо приплясване се прибраха в орбитите си след моментен скок в пространството.
— Да — потвърди тя. — Приготвях вечерния ви тоалет, мадам, и си казах, че сигурно ще искате отново да сложите огърлицата си тази вечер, затова погледнах в кутията с бижута, но нея я нямаше там, мадам. Била е открадната.
Госпожа Спотсуърт си пое въздух. Въпросното бижу не беше с особено голяма стойност — не би могло да струва, както беше казала на капитан Бигър, повече от десет хиляди долара — но както по същия повод беше споделила, за нея то имаше сантиментална стойност. И тъкмо щеше да изрази това с думи, когато Бил я прекъсна.