Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш с това, че е била открадната? — попита той раздразнено. — Сигурно не си видяла добре.
Елен беше почтителна, но твърда.
— Няма я, милорд.
— Може би някъде сте я изпуснали, госпожо Спотсуърт? — предположи Джил. — Закопчалката беше ли хлабава?
— Да, но защо? — попита госпожа Спотсуърт. — Закопчалката беше хлабава. Но аз добре си спомням, че снощи я сложих в кутията си за бижута.
— Но сега я няма там, мадам — продължи да налива масло в огъня Елен.
— Хайде да отидем горе и да я потърсим отново — предложи Моника.
— Да отидем — съгласи се госпожа Спотсуърт. — Но се страхувам… много се страхувам…
Тя последва Елен и излезе от стаята. Моника, спирайки на вратата, хвърли злъчен поглед към Рори и после се обърна към Бил.
— Е, Бил, в края на краищата няма да продадеш къщата. Ако Голямата уста не беше влязъл в тоя момент, дърдорейки за вода и кофи, онзи чек щеше да бъде подписан.
Тя се завъртя на пета и излезе, а Рори погледна към Бил с изненада.
— Тоя камък май беше хвърлен в моята градина?
Бил се засмя сухо.
— Ако човек върви след тебе само месец, ще събере камъни, достатъчни за цял замък.
— Огърлицата отново ли е в играта? Мога ли с нещо да помогна?
— Да, стой далеч от нея.
— Мога да скоча в колата и да докарам някое от местните ченгета.
— Стой далеч от нея — повтори настойчиво Бил и погледна часовника си. — Дербито ще започне след няколко минути. Отивай в библиотеката и пусни телевизора.
— Добре — не се опъна повече Рори. — Но ако има нужда от мен, викай.
Той изчезна в съседната стая, а Бил се обърна към Джийвс, който отново се беше оттеглил в покрайнините. Във време на домашни кризи Джийвс имаше способността, притежавана от всички добри икономи, да създава впечатление, че не присъства. Той стоеше в най-отдалечения ъгъл на стаята и имаше вид на препариран.
— Джийвс!
— Милорд? — откликна Джийвс, съживявайки се като мъжка Галатея.
— Някакви предложения?
— Никакви с практическа стойност, милорд. Но току-що ми дойде наум една мисъл, която позволява един по-ведър поглед към ситуацията. Наскоро ние коментирахме действията на капитан Бигър като джентълмен, който със сигурност не ще видим вече сред нас. Но не ви ли се струва Ваша светлост, че в случай на победа на Балимор, капитанът, оказвайки се собственик на значителни парични средства, би могъл да реши да последва първоначалния план за откупуване на огърлицата, връщането й тук и съответно откриването й сред тревните площи?
Бил за дъвка устната си.
— Мислиш ли?
— Това ще бъде най-благоразумният начин на действие от негова страна, милорд. Подозренията, както вече споменах, неминуемо ще паднат върху капитана и решението да не върне огърлицата ще го постави в неблагоприятното положение на преследван от властите субект. Убеден съм, че ако Балимор спечели, ние отново ще видим капитан Бигър.
— Ако Балимор спечели.
— Именно, милорд.
— Значи цялото ни бъдеще зависи от тоя дяволски кон.
— В момента нещата стоят точно така, милорд.
Джил нададе отчаян вик.
— Започвам да се моля!
— Да, направи го — насърчи я Бил. — Моли се Балимор да тича така, както никога досега не е тичал. Моли се здраво. Моли се където и да мръднеш. Моли се…
Моника и госпожа Спотсуърт се върнаха.
— Е — потвърди Моника, — наистина я няма. Вече няма съмнение. Току-що телефонирах в полицията.
Бил отново изпълни популярния вече пирует във въздуха.
— Какво!
— Да. Розалинда се противеше, но аз настоях. Казах й, че ще съжаляваш, ако не си направил всичко възможно, за да хванеш крадеца.
— Ти… ти мислиш, че е била открадната?
— Това е единственото възможно обяснение.
Госпожа Спотсуърт въздъхна.
— О, скъпа! Наистина съжалявам, че ви създадох тези неприятности.
— Глупости, Розалинда. Бил не иска нищо друго освен този бандит да бъде хванат и тикнат зад решетките. Нали, Бил?
— Тъй вярно! — откликна послушно Бил.
— И то за дълго.
— Не трябва да бъдем отмъстителни.
— Прав си — съгласи се госпожа Спотсуърт. — Справедливост, но не и отмъстителност.
— Едно нещо е сигурно — продължи Моника, — това е работа на вътрешен човек.
Бил се размърда неспокойно.
— О, така ли мислиш?
— Да, и дори подозирам кой е.
— Кой?
— Човекът, който беше страшно нервен тая сутрин.
— О?
— Чашата и чинийката му за кафе тракаха като кастанети.
— Кога беше това?
— На закуска. Искаш ли да кажа името му?
— Давай.
— Капитан Бигър!
Госпожа Спотсуърт зяпна.