Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Какво!
— Ти не беше слязла, Розалинда, в противен случай нямаше как да не забележиш в какво състояние беше капитанът. Като стадо подгонени слонове.
— О, не, не! Капитан Бигър? В това не мога и няма да повярвам. Ако капитан Бигър е виновен, аз ще загубя вярата си в човешката раса. А това ще бъде много по-голяма загуба от тая огърлица.
— Огърлицата я няма и него го няма. Връзва се, нали? Няма смисъл да гадаем — каза помирително Моника. — Скоро ще узнаем.
— Какво те кара да бъдеш толкова сигурна?
— Кутията ти за бижута, разбира се. Полицията ще я вземе и ще я изследва за отпечатъци. Какво, по дяволите, ти става, Бил?
— Нищо, нищо — отвърна й Бил, връщайки се на мястото си след като отново се беше озовал във въздуха. — Ъ, Джийвс.
— Милорд?
— Лейди Кармойл говори за кутията за бижута на госпожа Спотсуърт.
— Да, милорд?
— Тя подхвърли интересното предположение, че злодеят може да е забравил да си сложи ръкавици, в който случай предметът, за който говорех, ще бъде покрит от горе до долу с отпечатъци. Това ще бъде голям късмет за нас, нали?
— Изключителен, милорд.
— Обзалагам се, че като се е сетил, сигурно сега си блъска главата някъде и се нарича с най-обидни имена.
— Да, милорд.
— И много му се иска да може да ги избърше.
— Да, милорд.
— Можеш да отидеш и да вземеш вещественото доказателство, така че да бъде готово за предаване, когато полицията пристигне.
— Много добре, милорд.
— Дръж го за краищата, Джийвс. За да не повредиш ония отпечатъци.
— Ще бъда много внимателен, милорд — каза Джийвс и излезе, но компанията пак остана в постоянен състав, защото точно в този момент през френския прозорец нахлу полковник Уайвърн.
В момента на появата му Джил, съвсем наясно с азбучната истина, че когато мъжът е в състояние на крайна възбуда се нуждае единствено от нежно женско съчувствие, беше взела Бил под крилото си и нежно го целуваше. Гледката накара полковникът да заоре на място като разярен бизон пред индиански шаман. Беше объркан. При подобно развитие на ситуацията беше трудно да осъществи операция „камшик“.
— Ха, хм-хм — беше първоначалният му коментар, който накара Моника да последва изпълнението на своя брат от преди малко.
— Боже мой! — възкликна тя. — Вие сте невероятно бърз. Аз телефонирах само преди пет минути.
— А?
— Здравей, татко — поздрави го Джил. — Ние те чакаме. Доведе ли хрътките? Носиш ли си лупата?
— За какво говориш, по дяволите?
Моника беше озадачена.
— Не дойдохте ли в отговор на обаждането ми, полковник?
— Продължавате да говорите за някакъв си телефон. Какво обаждане? Дойдох да видя лорд Роастър по личен въпрос. Какви са тия приказки за някакво телефонно обаждане?
— Диамантената огърлица на госпожа Спотсуърт е била открадната, татко.
— Какво?
— Това е госпожа Спотсуърт — обясни Моника. — Полковник Уайвърн, Розалинда, нашият околийски началник.
— Очарован съм — каза полковник Уайвърн, покланяйки се галантно, но след миг отново беше строгият безпощаден полицай. — Откраднали са огърлицата ви, така ли? Лошо, лошо. — Той извади бележник и молив. — Работа на вътрешен човек, предполагам?
— Така мислим и ние.
— В такъв случай ще ми трябва списък на всички, намиращи се в къщата.
Джил пристъпи напред с протегнати ръце.
— Уайвърн, Джил — каза тя. — Слагай ми белезниците, офицер. Няма да се съпротивлявам.
— О, я не се прави на палячо — скара й се полковник Уайвърн.
Чу се лек удар по вратата. Вероятно от обувка. Бил отвори вратата, пропускайки Джийвс. Той носеше кутията за бижута, подхваната с носна кърпа в краищата.
— Благодаря, милорд — каза той.
Той се упъти към масата и сложи върху нея кутията с предпазливи движения.
— Това е кутията, в която бях сложила огърлицата — каза госпожа Спотсуърт.
— Добре — полковник Уайвърн погледна Джийвс с одобрение. — Радвам се да видя, че се отнасяш така внимателно с вещественото доказателство, драги.
— О, за тия неща Джийвс няма грешка.
— А сега — впусна се в разследването полковник Уайвърн — имената.
Докато говореше, вратата на библиотеката се отвори с трясък и Рори се втурна в дневната с лице, върху което беше изписан ужас.
21
— Случи се най-ужасното нещо — обяви с трагичен глас Рори.
Моника изстена.
— Само не пак!
— Дербито тъкмо започна…
— Рори, околийският началник е тук.
— … а проклетият телевизор изгърмя. Предполагам, че грешката е моя. Опитвах се да го настроя и сигурно съм завъртял някоя джаджа, която не е трябвало да въртя.
— Рори, това е полковник Уайвърн, началникът на полицията.