Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Леш сигурно бе извършил нещо ужасно.
Фюри довърши цигарата си за рекордно кратко време. Сви нова и я запали, като реши, че Рейдж ще му каже подробностите. Холивуд винаги беше източник на…
Магьосника поклати глава. Приятел, нали осъзнаваш, че Рот няма да е във възторг, задето се месиш в делата на Братството? Тук си само гост, нещастен мръснико. Вече не си част от семейството.
В кинозалата на горния етаж Кормия се отпусна в креслото, което беше удобно като водата в басейна и я обгръщаше като дланта на великан.
Осветлението отслабна и Джон дойде в предната част на залата.
Набра нещо на телефона си и после й показа екрана: Готова ли си?
Тя кимна и сумрачното помещение се освети от огромна картина, а звукът долиташе от всички страни.
О, Скрайб Върджин!
Джон се протегна и сложи ръката си върху нейната. След миг тя се отпусна и се съсредоточи върху случващото се на екрана, залят с различни нюанси на синьото. Образи на хора се появяваха и изчезваха. Мъжете и жените танцуваха заедно, с притиснати едно в друго тела, а бедрата им се поклащаха в ритъма на музиката.
На интервали се появяваха розови надписи на английски.
— Това е същото като телевизора — каза тя. — По същия начин ли действа?
Джон кимна точно когато на екрана се появиха английските думи «Мръсни танци», изписани в розово.
Изведнъж се появи машина, наречена автомобил, движеща се по път сред зелени хълмове. В колата имаше хора. Човешко семейство с баща, майка и две дъщери.
Женски глас се разнесе из цялото помещение.
— Беше лятото на 1963-та…
Когато Джон сложи нещо в ръката иМ, тя едва успя да откъсне поглед достатъчно задълго, за да види какво е. Оказа се малко тъмно кафяво пликче, отворено от едната страна. Той й направи знак да извади нещо отвътре и да го сложи в устата си и тя бръкна с ръка. Появиха се малки цветни топчета и тя се поколеба.
Определено не бяха бели. Дори и тук тя ядеше само бяла храна според традицията.
Но пък можеше ли това да навреди?
Озърна се, макар да знаеше, че са сами, и после, със съзнанието, че нарушава правилата, пъхна няколко в уста…
Прескъпа… Скрайб… Върджин!
Вкусът възбуди езика й по начин, който я накара да мисли за кръв. Каква беше тази храна? Кормия огледа пакетчето. На него имаше две нарисувани личица, които изглеждаха като бонбоните. Надписът гласеше «М&М».
Трябваше да ги изяде всичките. Веднага. Нямаше значение, че онова, което влизаше в тялото й, не беше бяло.
Лапна още няколко и изстена, а Джон се засмя и иМ подаде висока червена чаша, на която пишеше «Кока-кола». Вътре потракваше лед, а от капачката стърчеше сламка. Той взе своята чаша и лапна сламката. Тя направи същото, а после отново насочи вниманието си към вълшебното пакетче и екрана.
Група хора бяха застанали в редица и се опитваха да следват движенията наляво и надясно на една красива блондинка… Младата жена, Бейби, онази, която беше говорила преди това, не успяваше да накара тялото си да се движи в същата посока като останалите.
Кормия се обърна към Джон, за да зададе въпрос, и забеляза, че той се мръщи разочаровано на телефона си.
Нещо се беше случило по-рано тази вечер. Нещо лошо. Джон беше по-мрачен от всякога и също така невероятно резервиран. Тя искаше да му помогне по всякакъв възможен начин, но нямаше да го притиска.
Тя самата пазеше много неща в себе си и разбираше колко е важна дискретността.
Остави го на спокойствие, отпусна се в собственото си кресло и се остави да бъде завладяна от филма. Джони беше красив, макар и не колкото Примейла, и как само се движеше, когато свиреше музиката. Най-хубавият момент беше, когато Бейби се научи да танцува. Да я гледа как прави неумели опити и се препъва, а накрая успява да повтори движенията, наистина стопли сърцето иМ.
— Това ми харесва — обърна се тя към Джон. — Имам чувството, че го преживявам.
Джон извади телефона си. Имаме още филми. Безброй са.
— Искам да ги гледам. — Тя отпи от студената си напитка. — Всичките.
Изведнъж Бейби и Джони се озоваха сами в неговата стая.
Кормия замръзна, когато двамата започнаха да танцуват насаме. Телата им толкова се различаваха. Това на Джони беше много по-едро от тялото на Бейби, много по-мускулесто и въпреки това я докосваше нежно и внимателно. И не само той я милваше. Тя отвръщаше на ласките му, като прокарваше ръце по кожата му и изглеждаше, сякаш усещането й харесва.