Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Джон префуча през двойните врати, водещи към коридора със статуите, и си помисли колко права беше Кормия. Седейки на задника си, нямаше да помогне на Куин, който се бореше с факта, че е изхвърлен от семейството си, без значение дали Леш щеше да живее или не. И колкото и неловко да се беше почувствал от онова, което приятелите му чуха, те двамата бяха по-важни от думите, изречени с такава жестокост в съблекалнята.
Точно когато стигне до главното стълбище, телефонът му издаде звук. Имаше съобщение от Зейдист: Пулсът на Леш е права линия. Не изглежда добре.
Куин вървеше покрай пътя, а сакът се блъскаше в бедрото му, докато правеше крачка след крачка. Пред него проблесна светкавица и освети дъбовете, при което короните им заприличаха на редица от широкоплещести главорези. Последвалата гръмотевица не беше далеч и във въздуха се усещаше озон. Имаше чувството, че много скоро ще подгизне.
Така и стана. В началото дъждовните капки бяха едри и редки, но после станаха по-малки и се сгъстиха. Като че възрастните бяха изскочили първи от облака, а по-младите ги бяха последвали едва когато се бяха убедили, че е безопасно.
Водата барабанеше върху сака му, а косата му започна да се сплесква. Той не направи нищо, за да се предпази, защото дъждът бездруго щеше да надделее. Нямаше чадър, а не възнамеряваше да търси подслон под някой дъб.
Изпържен нямаше да изглежда никак добре.
Около десет минути след като заваля, го застигна автомобил. Фаровете осветиха гърба му и тялото му хвърли сянка на пътя пред него. Светлините станаха по-ярки, а ревът на двигателя намаляваше с приближаването на колата.
Блей го беше последвал.
Той спря и се обърна, като засенчи очите си с ръка. Дъждът изглеждаше като фина бяла шарка на фона на фаровете, около които се виеше мъгла, която му напомни за епизоди от «Скуби Ду».
— Блей, угаси фаровете. Ще ослепея.
Настана мрак и четирите врати на колата се отвориха, без да се включи лампата в купето.
Куин бавно пусна сака на земята. Бяха мъже от неговия вид, а не лесъри. Което, при положение че не беше въоръжен, беше успокоително само донякъде.
Вратите бяха затворени с последователно блъскане. Нова мълния проряза небето и той успя да хвърли бърз поглед на онова, пред което беше изправен. Четиримата бяха облечени в черно, а лицата им бяха прикрити с качулки.
А, да. Традиционните бранители на честта.
Куин не побягна, когато те един по един извадиха черни палки, а зае позиция за бой. Щеше да загуби, и то сериозно, но по дяволите, щеше да падне с окървавени кокалчета на ръцете, а зъбите на тези момчета щяха да се търкалят по пътя.
Бранителите на честта го наобиколиха в класическа конфигурация за масов побой, а той се завъртя на място в очакване на първия удар. Бяха огромни типове, всичките с неговите размери и целта им беше да причинят на тялото му абсолютно същото, което той бе сторил на Леш. И тъй като това не беше райт, а отплата, му беше позволено да отвръща на ударите.
Значи Леш бе още жив…
Една от палките го уцели в свивката под коляното и усещането беше като от електрошок. Помъчи се да запази равновесие с ясното съзнание, че озовеше ли се на земята, беше свършен, но някой удари другия му крак в бедрото. Приземи се на длани и колене, а по гърба и раменете му заваляха удари от палки. Той се хвърли и хвана един от побойниците за глезените. Онзи се опита да отстъпи назад, но Куин не го пускаше и сериозно измести центъра му на равновесие. За щастие, когато мръсникът се стовари на земята като гюле, беше така любезен да събори едно от приятелчетата си със себе си.
На Куин му беше нужна палка. Това беше единственият му шанс. С един изумителен скок той успя да сграбчи оръжието на един от онези, които беше съборил, но друга палка се стовари върху китката му. Болката беше като неонов надпис «Жестоко!» и ръката му мигом беше извадена от строя, като се превърна във висящ ненужен крайник. Добре, че беше амбициозно копеле. Хвана палката с лявата си ръка и удари онзи пред него право в коляното.
После стана още по-весело. Тъй като не беше способен да стои прав, той се придвижваше по земята със смъртоносна бързина, прицелен в краката и тестисите им. Все едно че беше заобиколен от разярени кучета, които нападаха и после се отдръпваха в зависимост от това, накъде замахваше.