Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Кормия отвори леко уста и се изправи на мястото си, за да бъде по-близо до екрана. В съзнанието й Примейлът зае мястото на Джони, а тя се превърна в Бейби. Притискаха се един към друг, търкаха бедрата си, събличаха дрехите си. Двамата бяха сами в мрака, на усамотено място, където никой не можеше да ги види или прекъсне.
Беше същото като в спалнята на Примейла, но без да спират. И нямаше никакви пречки. Не съществуваха обременяващи традиции, нямаше страх от провал и трийсет и деветте й сестри бяха извън картината.
Толкова просто. Толкова реално, макар и случващо се в главата й.
Точно това искаше да има с Примейла, помисли си тя, докато се взираше в екрана. Точно това.
17.
Седнал до Кормия, Джон погледна телефона си по две причини. Секс сцената го караше да се чувства неловко и нямаше търпение да научи нещо за Куин и Леш.
Мамка му.
Написа ново съобщение на Блей, който отговори на мига, че не се е свързал с Куин и се кани да се качи на колата.
Джон остави телефона на бедрото си. Не беше възможно Куин да е извършил някоя глупост. Глупост като тази да се обеси в банята. Не. Нямаше начин.
Баща му обаче беше способен на всичко. Джон никога не го беше срещал, но беше чувал за него от Блей. А доказателството бе видял върху посиненото лице на Куин в нощта след преобразяването му.
Джон осъзна, че потропва с крак, и сложи длан на коляното си, за да го спре. Какъвто суеверен глупак беше, не спираше да мисли за приказката на старите баби, че лошите новини идват винаги по три. Ако Леш умреше, щяха да последват още две нещастия.
Замисли се за братята, воюващи с лесърите по улиците. И за Куин, бродещ навън в нощта. Сам. И за Бела и нейната бременност.
Погледна телефона си и изруга безгласно.
— Ако трябва да вървите — заговори Кормия, — нямам нищо против да остана сама.
Той поклати глава, но тя го спря с нежно докосване по ръката.
— Погрижете се за каквото е нужно. Очевидно е, че имате тежка вечер. Бих ви попитала, но знам, че няма да искате да говорите.
Само защото това се въртеше в главата му в момента, той написа: Бих искал да върна времето и да не обувам онези обувки.
— Моля?
По дяволите, сега трябваше да обясни или би изглеждал като идиот. Тази вечер се случи нещо лошо. Точно преди това един от приятелите ми ми даде тези маратонки. Ако не се бях преобул в тях, тримата щяхме да сме си отишли преди… Той се поколеба, замислен за това, как с приятелите му щяха да са си тръгнали, преди Леш да е излязъл изпод душа… да се е случило.
Кормия остана загледана в него за кратко.
— Искате ли да знаете какво мисля аз?
Той кимна и тя каза:
— Ако не бяха тези обувки, щяхте да се забавите по друга причина. Някой друг щеше да облича нещо друго. Или щяхте да започнете разговор. Или някоя врата щеше да заяде. Макар и да имаме право на свободен избор, като цяло съдбата ни е неизменна. Каквото е писано да се случи, се случва по един или друг начин.
Боже, беше мислил абсолютно същото, докато седеше в офиса на тренировъчния център. Само че…
Въпреки всичко вината е моя. Беше заради мен. Всичко се случи заради мен.
— Причинихте ли зло на друг?
Джон поклати глава и тя попита:
— Как тогава вината е ваша?
Не можеше да навлиза в подробности. Нямаше начин. Просто е моя. Приятелят ми стори нещо ужасно, за да защити репутацията ми.
— Такъв е бил изборът му на мъж с достойнство. — Кормия стисна ръката му. — Не съжалявайте за личния му избор. По-добре помислете какво бихте могли да направите, за да му помогнете сега.
Чувствам се толкова безсилен.
— Само така ви се струва. Всъщност не е истина — отговори тя тихо. — Идете и помислете. Изходът сам ще се изпречи пред вас. Знам го.
Смирената й вяра в него беше още по-значима, защото беше изписана на лицето й, а не беше изказана само с думи. А той имаше нужда точно от това.
Ти си наистина чудесна, написа.
Кормия зацъфтя от удоволствие.
— Благодаря ви, сър.
Само Джон, моля те.
Той иМ подаде дистанционното управление, като се увери, че тя знае как да го използва. Това, че схващаше бързо, не го изненада. Кормия беше точно като него. Мълчанието й не значеше, че не е умна.
Той иМ се поклони. Усещането беше странно, но му се стори редно да го направи и после бързо напусна. Докато слизаше по стълбите към втория етаж, написа съобщение на Блей. Бяха минали два часа, откакто за последно бяха чули нещо от Куин, и определено беше време да тръгнат да го търсят. Тъй като вероятно носеше багаж със себе си, дематериализирането не беше вариант, което значеше, че не е стигнал далече, понеже нямаше кола. Освен ако не бе използвал някой от догените в домакинството на родителите му да го откара някъде.