Свещена любов

— По същия начин. Уморена. Но бебето рита много, което е добре.

— Това е хубаво. — Той стигна до втория етаж и тръгна по коридора със статуите. Бела положи глава на рамото му и потръпна леко, а на него му се прииска да се затича.

Точно когато стигна до спалнята й, вратата в дъното на коридора се отвори. Кормия пристъпи и залитна с широко отворени очи.

— Би ли отворила вратата? — обърна се към нея той.

Тя веднага се забърза и я отвори широко. Отдръпна се и му направи път, за да може да влезе в стаята. Той отиде право до леглото и положи Бела сред чаршафите и завивките.

— Искаш ли нещо за ядене? — попита той, като правеше опит да не повдига въпроса за необходимостта от доктор Джейн.

Искрица от някогашния блясък се появи в очите й.

— Мисля, че именно там е проблемът. Ядох прекалено много. Опразних две кутии шоколадов сладолед.

— Добър избор, ако си решила да се поглезиш.

Той се опита да звучи съвсем естествено, като подхвърли:

— Какво ще кажеш да се обадя на Зи?

— За какво? Просто съм уморена. И преди да попиташ, не, но съм била на крак повече, отколкото ми е позволено. Не го тревожи. Добре съм.

Дори да беше така, той пак щеше да се обади на близнака си. Само че не пред нея.

Хвърли поглед през рамо. Кормия стоеше пред стаята — притихнала, облечена в роба фигура, с изписана тревога на красивото иМ лице.

Той се обърна отново към Бела.

— Какво ще кажеш за малко компания?

— Бих се радвала. — Тя се усмихна на Кормия. — Записах цял сезон от риалити шоуто «Проджект рънуей» и точно се канех да го гледам. Искаш ли да се присъединиш?

Кормия срещна неговия поглед и очевидно прочете молбата в очите му.

— Не знам какво е това, но с удоволствие ще остана.

Тя влезе, а той хвана ръката й и прошепна:

— Ще повикам Зи. Ако забележиш, че не й е добре, набери звезда и буквата «З» на телефона. Това е той.

Кормия кимна и промълви:

— Ще се погрижа за нея.

Той стисна леко ръката й и каза тихо:

— Благодаря.

След като се сбогува с тях, затвори вратата и се отдалечи на няколко метра по коридора, преди да набере номера на мобилния телефон на Зи. Вдигни, вдигни, вдигни…

Гласова поща.

По дяволите.

— Това не е той. Това не е той!

Застанал под дъжда в задънения край на улицата до «МакГрайдърс», на господин Д. му се искаше да използва убиеца пред себе си вместо гърбица за убиване на скоростта насред «Трейд Стрийт».

— Какъв ти е проблемът? — тросна му се лесърът и посочи цивилния вампир в краката си. — Това е третият за тази вечер. Не сме пленявали толкова за цяла година…

Господин Д. обърса острието на автоматичния си нож.

— Никой от тях не е онзи, който ни е нужен. Така че хващайте пътя или ще ви изям топките за вечеря.

Лесърът отстъпи назад, а господин Д. се наведе и разряза якето на цивилния. Мъжът беше в безсъзнание и в доста лоша форма, приличаше на захвърлен костюм, който плаче за химическо чистене.