Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Мислеше, че ще успее да ги задържи на разстояние, когато един от тях взе камък с размерите на юмрук и го запрати към главата му. Наведе се точно навреме, но проклетото нещо отскочи от асфалта и го уцели право в слепоочието. Загуби контрол за секунда и това сложи край на всичко. Те се скупчиха около него и същинският бой започна. Сви се на топка, с ръце на главата, в опит да защити възможно най-много жизненоважни органи и мозъка си, а ударите валяха върху него.
От тях не се очакваше да го убият.
Наистина не се очакваше такова нещо.
Но някой го ритна в кръста и ударът попадна върху бъбреците му. Извивайки се от болка, той откри мястото под брадичката си. Именно там се стовари вторият ритник.
Челюстта му не смекчи особено шока, всъщност го усили, тъй като долните му зъби се удариха в горните и черепът му пое резултата от сътресението. Той се отпусна замаяно, спря да притиска с ръце главата си и отбранителните му сили отслабнаха.
Не би трябвало да го убиват, защото щом правеха това, значи Леш още беше жив. Ако беше умрял, той щеше да бъде призован от родителите на братовчед му да се яви пред краля и щяха да настояват да бъде осъден на смърт, въпреки че формално още беше непълнолетен. Не, този побой беше око за око заради телесните повреди. Или поне такива бяха правилата.
Бедата беше, че го бяха ритали по гърба, а после единият от тях скочи с двете си войнишки обувки върху гърдите му.
Дъхът му спря, сърцето му престана да бие. Всичко беше в застой.
И тогава чу гласа на брат си.
— Друг път не прави така. Против правилата е.
Брат му… брат му…?
Значи това не беше заради Леш.
Идваше от собственото му семейство. Компенсация, че бе омърсил името им.
Куин се мъчеше да поеме глътка въздух и не му се удаде особено добре, а четиримата започнаха да се карат помежду си. Гласът на брат му беше най-силен.
— Това е достатъчно!
— Проклетият мутант заслужава да умре.
Куин загуби интерес към драмата им, тъй като осъзна, че сърцето му още не е започнало да бие и паниката от осъзнатото не накара проклетото нещо да заработи. Пред погледа му изникнаха тъмни и светли петна, а краката и ръцете му започнаха да изтръпват.
Именно тогава видя бялата светлина.
По дяволите, беше настъпил часът му.
— Боже! Да вървим!
Някой се наведе към него.
— Ще се върнем за теб, нещастнико. Следващия път без загубения ти брат.
Последваха забързани стъпки, отваряне и затваряне на врати и свистене на гуми при потеглянето на колата. Когато някой друг приближи, той осъзна, че светлината не е от отвъдното, а по пътя към него се движеше друга кола.
Лежейки ничком, както беше оставен, през главата му мина мисълта, че можеше сам да си направи сърдечен масаж, да приложи оня номер от «Казино Роял».
Затвори очи. Да, ако само можеше да изпълни нещо в стила на агент 007… Никакъв шанс. Не можеше да накара дробовете си да поемат нещо повече от плитки вдишвания, а сърцето му беше само безполезна топка мускули в гърдите му. Фактът, че вече не изпитваше болка, беше още по-тревожен.
Бялата светлина, обгърнала го след това, беше като мъглата, стелеща се над пътя, нежен и мек облак, който го пое и успокои. Потънал в светлината, той премина от състояние на ужас към пълна липса на страх. Знаеше, че това не е кола. Това беше Небитието.
Почувства, че се издига от шосето и се понесе в безтегловност към началото на бял коридор. В далечния му край имаше врата и той се почувства длъжен да я отвори. Тръгна към нея все по-забързано и в мига, когато я достигна, посегна към топката. Ръката му обгърна топлия месинг и през главата му мина смътна мисъл, че премине ли през нея, това щеше да е краят. Намираше се по средата, докато не отвореше вратата и не пристъпеше към намиращото се отвъд.
Влезеше ли веднъж, нямаше връщане.
Точно се канеше да завърти китката си, когато видя някакъв образ върху табелата на вратата. Беше неясен и той се спря в опит да разгадае какво е.
О… боже… помисли, когато осъзна какво виждаше.
Мамка му!
18.
Кормия не беше нито в стаята си, нито в банята.
Докато Фюри слизаше надолу към фоайето, за да я потърси, в ума му се оформи решение. Ако се натъкнеше на Рейдж, нямаше да задава въпросите, въртящи се в главата му. Проблемите с учениците или с лесърите вече не бяха негова територия и беше по-добре да приеме този факт.