Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Може би Хекс беше права да се опасява от повръщане.
Завиха наляво по «Трейд Стрийт», поеха по Десето авеню и се насочиха към реката, където се качиха на магистралата. След четири отбивки завиха и се понесоха плавно през един скъп квартал, където в дъното на дворове, подобни на паркове, се извисяваха огромни къщи, които напомняха на крале, очакващи пред тях да се коленичи.
С червеното си двуизмерно зрение Рив не виждаше много. Със способностите си на симпат долавяше прекалено много. Усещаше хората в домовете, разгадаваше обитателите по емоционалните отпечатъци, оставяни от тях чрез енергията, произвеждана от чувствата им. Макар онова, което виждаше, да беше плоско като телевизионен екран, усещането му за хората беше триизмерно. Комбинацията от радост и тъга, вина и похот, гняв и болка създаваха структури също така пространствени като къщите им.
Въпреки че взорът му не можеше да проникне през ограждащите стени и дърветата, не можеше да разруши материала на сградите, дяволската му природа виждаше мъжете и жените вътре така ясно, като че стояха пред него голи, и инстинктът му се пробуди. Съсредоточи се в слабостите, съдържащи се в емоционалната мрежа, търсейки нередностите в съществуването на тези хора, и изпитваше желание да го разтърси още повече. Той беше като лукава котка, а те — смирени мишлета. Хищен преследвач, който искаше да си играе с тях, докато малките им мозъци не извадеха наяве мръсните им тайни, грозните им лъжи и срамните им тревога.
Тъмната му страна ги ненавиждаше с хладнокръвна безпристрастност. За природата му на симпат слабите нямаха място на земята. Те трябваше да си получат своето, додето то не ги задавеше и убиеше и после труповете им да бъдат прегазвани в калта, образувана от собствената им кръв, в похода към следващата жертва.
— Мразя гласовете в главата си — промълви той.
Хекс погледна към него. На осветлението в колата суровото иМ интелигентно лице му се стори изненадващо красиво. Може би защото беше единствената, която истински разбираше с какви демони се бори той и тази връзка помежду им я правеше прекрасна.
— По-добре да презираш тази си страна — отговори тя. — Омразата те предпазва.
— Борбата е досада.
— Знам. Но би ли се примирил с друго?
— Понякога не съм много сигурен.
Десет минути по-късно Трез вкара колата през портата на имота на Хавърс. Междувременно вцепенението в ръцете и краката на Рив беше започнало да се връща, а телесната му температура беше спаднала. Когато бентлито заобиколи отзад и спря пред входа на клиниката, самуреното палто беше истински божи дар и Рив го облече, за да се стопли. Като излизаше от колата, забеляза, че червеният цвят беше отслабнал и светът възвръщаше обичайната си палитра от нюанси, а пространственото му възприятие беше поставило предметите на местата, на които беше свикнал да ги вижда.
— Аз ще остана отвън — обади се Хекс от задната седалка.
Никога не влизаше в клиниката. Но като знаеше какво й бяха сторили, я разбираше.
Той взе бастуна си и се опря на него.
— Няма да се бавя.
— Ще останеш колкото е нужно. С Трез ще те чакаме тук.
Фюри се върна от Другата страна и се запъти право към «Зироу Сам». Направи покупката от Ай Ем, тъй като Рив го нямаше и мавърът беше оставен да отговаря за сделките. После се прибра у дома и бързо отиде в спалнята си.
Щеше да изпуши една цигара, за да се отпусне, преди да почука на вратата на Кормия и да иМ каже, че е свободна да се върне в Светилището. При разговора си с нея щеше да й даде клетва, че като Примейл никога няма да се възползва от нея и ще я защитава от коментари и критики. Освен това щеше ясно да иМ даде да разбере, че съжалява, задето я е държал тук.
Седна на леглото и взе листчетата за свиване на цигари, като се опитваше да репетира речта си… но в крайна сметка се замисли как го беше съблякла предишната вечер, как бледите й нежни ръце дърпаха колана, преди да събуят кожените му панталони. Членът му мигом се пробуди за горещ и бурен секс и въпреки че даваше най-доброто от себе си да не се поддаде, да се прави на хладнокръвен и спокоен, беше като да седи в кухнята на горяща къща.
Няма как да не забележиш горещината и писъка на противопожарната аларма.
Не продължи дълго. Пожарната команда пристигна със спомена за онези празни детски креватчета.
Мисълта за тях беше като зареден пистолет, опрян в главата му, и със сигурност угаси пламъка му.