Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Подсвирна леко, за да привлече вниманието й, и кимна към предната част на залата. Тя го последва, очевидно впечатлена от светещата ивица по полегатото стълбище. След като я настани в едно от креслата, той изтича обратно горе и се помъчи да реши какво да пусне.
Филмите на ужасите отпадаха поради деликатната й чувствителност и поради реалния кошмар, който беше преживял по-рано. Това, разбира се, елиминираше около петдесет процента от колекцията, тъй като най-често Рейдж поръчваше на Фриц новите филми.
Джон пропусна «Годзила», тъй като му напомняше твърде много за Тор. Безвкусни комедии като «Американски пай» и «Ловци на шаферки» не бяха достатъчно възвишени за нея. Колекцията на Мери от дълбокомислени чуждестранни филми беше… да, прекалено реалистична за Джон, че да издържи някой от тях дори в добрите си вечери. Търсеше начин да избяга от действителността, а не да се подлага на различен тип мъчение. Екшъни? Някак не му се вярваше, че Кормия ще изпадне във възторг от Брус Уилис, Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер.
Оставаха момичешките филми. Но кой от тях? Тук бяха класиките на Джон Хюз «Шестнайсет свещи», «Красива в розово», «Клуб закуска». Джулия Робъртс присъстваше с «Мистична пица», «Хубава жена», «Стоманени магнолии», «Сватбата на най-добрия ми приятел»… Цял куп незапомнящи се филми с Дженифър Анистън. Всичко на Мег Райън от деветдесетте години…
Той издърпа една кутия.
Докато въртеше диска в ръцете си, в ума му изплува картината, когато Кормия танцуваше в тревата. Бинго.
В този момент от телефона му прозвуча сигнал. Беше съобщение от Зейдист, който още се намираше в клиниката на Хавърс. Леш не изглежда добре. Лечението продължава. Ще ви държа в течение.
Съобщението беше адресирано до всички в къщата и докато Джон го препрочиташе, се почуди дали не трябваше да го препрати на Блей и Куин. Накрая прибра телефона обратно в джоба си, решил, че двамата си имат достатъчно грижи и без да ги натоварва с информация за състоянието на Леш. Ако умреше, тогава щеше да се свърже с приятелите си.
Спря и се огледа. Беше сюрреалистично да прави нещо толкова нормално като избирането на филм, че дори му се стори леко неуместно. Но сега можеха само да чакат. Той и всички замесени бяха с вързани ръце.
Отиде до плейъра и сложи диска в него, но виждаше единствено Леш, лежащ на плочките с ужас в очите и кървящо гърло.
Започна да се моли той да оцелее.
Дори това да означаваше, че ще живее в страх за своята тайна, по-добре така, отколкото Куин да бъде обявен за убиец и на съвестта на Джон да тежи отнемането на нечий живот.
Моля те, боже, нека Леш да оживее.
16.
В центъра на града, в «Зироу Сам» Рив имаше ужасна вечер и шефът на охраната му не я правеше по-добра. Хекс стоеше пред бюрото му и гледаше към него, като че бе кучешко лайно в гореща нощ.
Той потърка очи и я стрелна гневно.
— Защо искаш да стоя тук?
— Защото си интоксикиран и персоналът се страхува от теб.
Което доказваше, че имаха поне малко мозък в главата си, помисли си той.
— Какво стана снощи? — попита тя меко.
— Казах ли ти, че купих сграда на четири пресечки от тук?
— Да. Вчера. Как мина с Принцесата?
— На този град му е нужен готически клуб. Мисля да го нарека «Желязната маска». — Той се наведе към светещия екран на лаптопа си. — Приходите от тук ще са повече от достатъчни да покриват вноските по заема. Или може просто да платя в брой, но това би довело до нова ревизия. Мръсните пари са сложна работа и ако ме попиташ още веднъж за снощи, ще те изхвърля.
— Не сме ли в прекрасно настроение?
Горната му устна потрепна и той оголи кучешките си зъби.
— Не ме предизвиквай, Хекс. Изобщо не ми е до това.
— Добре, мълчи, щом искаш, но не си и помисляй да се показваш пред персонала. Защо си търкаш очите?
Той трепна и погледна часовника си. През червената пелена пред очите си все пак успя да види, че са минали само три часа след последната инжекция допамин.
— Вече ти е нужна нова доза, нали? — попита Хекс.
Той дори не си направи труда да кимне, а просто отвори чекмеджето и извади стъклен флакон и спринцовка. Свали си сакото, нави ръкава на ризата, сложи турникет на ръката си и се опита да вкара иглата в червената капачка.
Не успя да уцели съвсем. Без пространствено възприятие той действаше на сляпо, опитвайки се да срещне върха на иглата с капачката на малкото шишенце и пропусна няколко пъти.