Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
В съзнанието му изникна Магьосника, застанал насред полето от черепи, а силуетът му се открояваше на сивото небе. Когато растеше, баща ти беше пиян ден и нощ. Помниш ли какво ти причиняваше това? Кажи ми, приятел, какъв баща мислиш, че ще бъдеш за тези твои невръстни наследници, при положение че денонощно си напушен?
Фюри спря онова, което правеше, и се замисли колко пъти беше вдигал бащи си от обраслата с бурени градина и го беше довличал до къщата точно преди изгрева. Беше петгодишен, когато се случи за първи път… Спомняше си ужаса, че няма да успее да премести огромното тяло на баща си достатъчно бързо. Какъв кошмар. Запуснатата градина му се струваше необятна като джунгла, а малките му ръчици постоянно изпускаха колана на баща му. Сълзи на паника се стичаха по лицето му и той не спираше да проверява отново и отново доколко е напреднал изгревът.
Когато най-сетне го беше замъкнал в къщата, баща му бе отворил очи и беше шляпнал Фюри през лицето с голямата си като тиган ръка.
Трябваше да умра там, глупако. Беше последвала тишина. После баща му беше избухнал в плач, беше го прегърнал и му бе обещал вече никога да не се опитва да се самоубие.
Само че имаше и следващ път. И после още един. И още един. Все с един и същ изход накрая.
Фюри спасяваше баща си, защото беше убеден, че Зейдист ще се върне у дома при него.
Магьосника се усмихна. Но не се случи така, нали, приятел? И Зейдист никога не го е познавал. Добре, че пушиш, та Зи да може все пак да почувства семейния дух от първа ръка.
Фюри се намръщи и погледна към тоалетната през двойната врата на банята. Стисна в юмрук торбичката с червен дим и понечи да стане, готов да пусне казанчето колкото пъти е нужно.
Магьосника се изсмя. Не си способен да го направиш. Няма начин да се откажеш. Дори не можеш да издържиш четири часа следобед, без да изпаднеш в паника. Можеш ли сериозно да си представиш никога да не пушиш през останалите седемстотин години от живота си? Хайде, приятел, бъди разумен.
Фюри се отпусна обратно на леглото.
Я виж, той имал мозък в главата си. Каква изненада.
Сърцето му се късаше, когато облиза хартията, затвори цигарата в ръцете си и я сложи между устните си. Точно се канеше да запали, когато телефонът му звънна.
Интуицията му подсказа кой беше и когато го измъкна от джоба на кожения си панталон, се оказа прав. Зейдист. Брат му беше звънял три пъти.
Отговори и му се прииска вече да си беше запалил цигарата.
— Да?
— Къде си?
— Току-що се връщам от Другата страна.
— Добре, дотътри си задника в клиниката. Имало е бой в съблекалнята. Мислим, че Джон Матю го е започнал, но Куин го е завършил, като е забил нож в гърлото на Леш. Веднъж вече изгуби сърдечна дейност. Казват, че е стабилизиран, но никой не знае какво ще се случи. Опитах отново да се свържа с родителите му, но се включва гласова поща, вероятно заради приема. Искам да си тук, когато пристигнат.
Рот явно не беше казал на Зи за големия ботуш, осигурил на задника му уволнение.
— Ало? — тросна се Зи. — Фюри? Проблем ли имаш с мен?
— Не. — Той бързо отвори запалката и с едно движение на палеца се сдоби с пламък. Сложи ръчно навитата цигара в уста и се подготви за предстоящото. — Не мога да дойда.
— Как така не можеш? Моята шелан е бременна и на легло, но успях да дойда. Трябва да си тук като представител на тренировъчната програма и член на Братството.
— Не мога.
— Мили боже. Чувам как пушиш. Зарежи проклетата цигара и си върши работата.
— Вече не съм брат.
Настъпи гробно мълчание. После чу гласа на близнака си, тих и почти недоловим.
— Какво?
Не беше въпрос. По-скоро Зи знаеше отговора, но се надяваше на чудо.
Фюри не можеше да му предложи такова.
— Чуй… Рот ме отстрани от Братството. Снощи. Мислех, че ти е казал.
Фюри дръпна силно от цигарата и остави дима да се проточи навън през устните му бавно като мед. Можеше да си представи как изглежда близнакът му в момента, стиснал в юмрук телефона си, с очи, потъмнели от гняв, а обезобразената горна устна откриваше зъбите му.
Последвалото изръмжаване не беше изненада.
— Страхотно. Браво.
Връзката прекъсна.
Фюри набра Зи и беше прехвърлен на гласова поща. Това също не беше изненада.
По дяволите.
Не само искаше да изглади нещата със Зейдист. Искаше да научи какво се е случило в тренировъчния център. Джон добре ли беше? Ами Куин? И двете момчета се палеха лесно като всички вампири след преобразяването, но имаха добри сърца.