Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
Трите дни изтекоха, жителите на Тана изплатиха откупа, за който после години наред се приказваше като легенда по всички пристанища на света, пиратите натовариха заложниците си и потеглиха. Рицарят и баронът Анхел ди Буенафортуна предлагаше в открито море чисто и просто да хвърлят заложниците за храна на рибите, но Кривич не се съгласи и значително се отклони от пътя си, за да изпълни своето обещание. В непрогледна нощ пиратските кораби приближиха на три-четири поприща от пристанището на Кафа. Там спуснаха ладия, натовариха шестимата от Тана, показаха им светлините на колонията и ги изпратиха с пожелания за „по живо, по здраво“. По-късно се чу, че също и Лучано Мизино след заминаването им изпълнил и последното условие от договора си с пирата.
И по моретата се понесе още една невероятна мълва: цели десет дни над „Палаццо ди Тана“ се бе вял златножълтият пряпорец с черния лъв на пирата Кривич…
XVIII. Среща на стари „приятели“
Кривич си бе създал привичка след всеки успешен поход да се явява при дукса Драголюб и лъжейки безочливо, че се връща от успешна търговска сделка, да поднася малък, но изискан дар, най-често за дъщеря му Радомира — парче скъп плат или изящно украшение. Драголюб много добре съзнаваше какъв е произходът на даровете, но нали му бе заповядано да се преструва, че вярва във „факторията“ на пирата, ги приемаше — да ги откаже, се изискваше преди всичко да го изобличи за действията му. Тоест точно онова, което изрично му бе забранено лично от самодържеца.
Когато се върна от Тана, Кривич завари големи промени, станали в негово отсъствие. Дукс на Созопол вече беше неговият стар „приятел“ Трошан, син на Властимир, а Драголюб използувал минаването на пощенския неф, натоварил имуществото си и с дъщеря си заминал за Варна като кефалия.
Цял ден Кривич се колеба как да постъпи. Накрая реши да спази привичката си и да се яви при дукса, само че без подаръци; подаръците бяха знак на благоразположението му (имаше го към Драголюб и то бе искрено), докато това бе последното чувство, което изпитваше към Трошан. Изпрати човек да предупреди за посещението му и на другия следобед, придружен само от великана Беро, се яви в седалището на дукса.
— Привет и мир на дукса на Созопол — изрече той обичайното приветствие, но по такъв начин натърти „и мир“, за да разбере Трошан готовността му ако не се заобичат, то поне да поддържат благоприличие в рамките на добросъседството.
За съжаление Трошан или не го разбра, или нямаше никакво намерение да му прости, че именно заради него бе понижен от кефалия на богатата Варна в дукс на пиратския Созопол.
— От един пират — изсъска той в отговор, — от пръстите на когото още капе човешка кръв, нито мога да приема привет, нито да му обещая мир.
— Пират? — с комично учудване вдигна вежди Кривич. И тъй като още от Драголюб бе дочул забраната на царя да се споменава за основната част от населението на града, запита с ангелско смирение: — Нима искаш да кажеш, дуксе, че в Созопол си видял жив пират?
Трошан стисна така дръжките на стола си, че дървото простена жалостиво. Той прецеди сричка по сричка:
— Искам да знаеш, че не съм забравил нищичко, хм, собственико на търговска къща. Нищичко! Нито от Варна, нито от… Анхиало…
Кривич удържа сериозното си изражение, но сините му очи се смееха неудържимо, когато каза, свивайки дясното си рамо:
— Просто не разбирам за какво говориш, дуксе. Варна, Анхиало… В бъдеще може да открия клонове на факторията си в тези градове, но засега те са напълно извън моите интереси. — После запита с пресилена учтивост: — Позволяваш ли ми една забележка, дуксе?
Като очакваше продължаване на тази игра, уж се срещаха за първи път, Трошан не каза „да“, само изсумтя утвърдително.
— С всичкото ми уважение към представителя на властта в този град — церемониално се поклони Кривич, — искам да обърна внимание, че говоренето по един и същ начин — все „нито“, „нито“ — издава словесна бедност, дуксе. „Нито“ привет, „нито“ мир, „нито“ от Варна, изобщо постоянно само „нито“, „нито“… За мен, един скромен търговец на генуезки стоки, това не е нещо осъдително, ала ще създаде лоша представа за нивото на управниците на тази страна при случаен или неслучаен разговор с представители на друга държава, дуксе.