Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
Новият дукс на Созопол си бе по-охранен, отколкото ръстът му го позволяваше, но сега, под влияние на гнева, който го изпълваше, пое толкова въздух в дробовете си, че заприлича на онези старинни съдове от глина, които се наричаха питоси183.
— Искам да те предупредя, „търговецо“ — застрашително разчлени той. — Помежду ни има неплатени сметки, в които длъжник съм аз. Познаваш ме и трябва да си чувал, че Трошан, син на Властимир, никога не оставя дълговете си неизплатени. Сега можеш да ми говориш небивалици за твоята „фактория“ и да ми даваш уроци по правилен говор. Но запомни едно, „търговецо“: като вървиш, гледай пред всяка своя стъпка. Понеже само веднъж ако стъпиш накриво, ще рече — ако ми дадеш повод, ще ти се наплатя за всичко, и то с лихвите.
— Позволявам си да река, че ще сбъркаш, ако го направиш, дуксе — грейна в усмивка лицето на пирата. — Може и да не е ставало дума, но факторията ми разполага с такава сила — ясно ли се изразявам: не стока, а мишци и оръжие, — че само ако духна, и мнозина шишковци ще се озоват посред морето. — Усмивката на Кривич стана още по-широка, по-слънчева. — Но ти няма защо да се плашиш, дуксе. Чувам, добър плувец си бил и напоследък ти се бил отдал щастлив случай да упражняваш изкуството си…
Трошан имаше правилни черти, но сега те се загубиха в изражението на злоба и в зеления цвят, който покри лицето му.
— Аз ще… Аз ще… — задави се той.
Кривич се възползува, за да го прекъсне:
— Недостойно е онова, което правим, дуксе. Търговецът е дошъл да поднесе уважението си на управителя, пък управителят го заплашва, че ще го дебне за най-малката крива стъпка. Не си прахосвай силите, дуксе. Вместо това ще си позволя да ти дам един съвет. Може ли? — Трошан не каза нищо, защото още не бе възвърнал способностите си да говори. Пиратът се престори, че приема мълчанието му като подкана да продължи: — На твое място бих използувал дарбите си за дебнене и следене на един ромеец, който положително играе нечиста за царството игра. Казва се Ставрос Априн, дуксе. Не мога да ти съобщя нищо определено, но съм готов да си сложа ръката в огъня, че този ромеец крои долни планове.
Трошан най-сетне успя да поеме отново власт над езика и челюстите си.
— Не приемам съвети от един пладнешки пират — каза.
Думите му предизвикаха странно въздействие върху мнимия търговец. Той се разсмя гласно и разпери ръце в добре изиграно удивление.
— Какво излиза от това? — рече, задъхвайки се в смях. — Аз, пиратът, поставен извън закона, се грижа за царството, докато ти, управителят и представителят на цар Светослав…
— Вън! — изрева с всички сили дуксът. — Вън!…
Така завърши първата среща между дукса на Созопол Трошан и прославения пират Кривич. Те дори и не подозираха, че в книгата на съдбата било отбелязано тя да е и последна…
XIX. Незапомнено: могъщата Генуа във война с един-единствен човек
Съвет на колониите в Понта — това като че ли не беше се случвало от войната с Венеция насам. Но да се свика съвет на генуезките колонии поради война с един-единствен човек, това положително не бе запомнено в цялата дълга история на Комуната.
Незапомнено, но все пак се случи. Изиска го и го наложи самият живот — тъй или иначе повече от година Генуа търпеше поражение след поражение и не от някакво могъщо кралство или съюз на големи и малки държави, а от един пират, който бе избрал за свое знаме черен лъв на жълта основа.
Както и можеше да се очаква, починът за съвета принадлежеше на Лучано Мизино. Не само защото неговата колония бе понесла тежък удар от пирата Кривич, а повече от това — защото Тана бе призната за първа по важност от колониите в Понта. А за място на срещата определиха Пера; никой нема̀ смелостта да го признае, но се насочиха именно към тази колония, защото там, под крилото на непревзимаемия Константинопол, щяха да се чувстват в безопасност — примерът с Тана им бе показал, че за този Кривич, съчетал в себе си необуздания храбрец и опитния стратег, сякаш не съществуваше нищо невъзможно…
За деня на съвета пристигнаха всички поканени, липсваше само представител на Ликостомо. Впрочем той май и не беше поканен: каза се вече, че Ликостомо не представляваше колония в познатия смисъл на думата, а остров-крепост, нещо като крайпътна станция за корабите, плаващи на север към тържището при устието на Бористен184 или към Кафа и Тана. Предвид на важността на съвещанието колониите бяха представени от консулите си. Освен тях присъствуваха извънредно тесен кръг лица: логотетът на Византия Адриан Кастамонит — малък знак на уважение към съимператорите и тяхната столица, и двамата опитни генуезки капитани Джанлука Спарвиеро и Маурицио ди Чекини. Те бяха в много особено положение, тези капитани. И двамата бяха загубили корабите си в борбата срещу Кривич, но Комуната не само не ги наказа, но им разреши да останат в Пера и от там да ръководят военните действия срещу пирата. Впрочем това разрешение бе дадено на Спарвиеро, а по-късно без специални декрети към него се присъедини и ди Чекини.
183
Питос — голям глинен съд с яйцевидно тяло и остро дъно, употребяван за запазване на зърнени храни, течности и пр.; в някои случаи служел и като погребален ковчег.
184
Бористен — река Днепър.