Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Брандън внезапно повърна в дупката, залитна и отстъпи встрани. По принцип беше корав мъж, но реакцията му най-точно отразяваше ужаса там долу: глави, отделни крайници и цели трупове на десетки овце, целите почернели, с белеща се на люспи обгорена кожа; покрити със струпеи безжизнени очи — изпъкнали от орбитите или напълно липсващи, изтекли от горещината. Всичко бе залято с гориво и подпалено, което допълнително бе почернило кожата и остатъците от вълна, оставяйки купчина от преплетени крайници и подпухнала плът, разцепена от разложението и осеяна със замръзнали розови ивици. Планина от овъглени мъртви животни.
Вонята бе смесица от възможно най-лошите миризми на света — изпражнения, опърлени косми, изгубен живот.
Уолт бръкна в раницата си и извади оттам детектора за гама-лъчи и лаптоп „Дел“, взет от мобилния команден център на управлението.
— Господи — рече Брандън, опитвайки се да дойде на себе си. — Съжалявам за този залп, шерифе.
— Гледката не е много приятна — каза Уолт.
— Меко казано.
— Приготви въжето.
Брандън свали раницата си.
— Нали не си мислиш онова, което аз мисля, че си мислиш?
— Твърде много мислиш.
— Сигурно се шегуваш.
Уолт включи детектора за гама-лъчи към лаптопа.
— Кабелът е твърде къс.
— Шерифе…
— Трябва да сляза долу. Потърси нещо здраво, на което да стъпя. Например онзи стълб от оградата.
— Шерифе…
— Фермерите гледат овце, за да продават месото им, а не за да ги изгарят. Единствената причина, поради която не биха продали месото, е, ако това месо е заразено. Масов гроб като този! Представяш ли си? Друго обяснение няма. Но трябва да имаме доказателство, че тук има нещо гнило. Ти си ранен, Томи. Не можеш да слезеш долу и не можеш да ме издърпаш. Размотай въжето. Обаче побързай — спокойно рече той. — Май имаме компания.
Брандън се обърна. Между допълнителните постройки се появи проблясваща светлина. Мощен лъч от фенер.
— Може би кучетата са се разлаяли — каза Уолт. — Когато човек като Лон Бърни има нещо за криене, сънят му едва ли е спокоен.
— Обърни екрана на лаптопа нататък, за да не се вижда — обади се Брандън.
Уолт го послуша. Беше свалил ръкавиците и едва движеше вкочанените си пръсти. Съмняваше се, че екранът можеше да се види от такова голямо разстояние, още повече че стояха зад прикритието на високите преспи от разчистения сняг, но малко допълнителна предпазливост нямаше да е излишна. Един фермер на среднощна обиколка все още не бе повод за тревога. Причината можеше да е всякаква — от болно животно, нуждаещо се от грижи, до рутинна проверка на нагревателите в оборите преди лягане. Дори и чувството за вина на Лон Бърни да бе взело връх, нямаше причина той да стига по-далеч от пристройките по време на среднощната си разходка. Уолт тревожно се сети за дирите, оставени в снега от огромните двойни гуми на трактора. Двамата с Брандън ги бяха проследили дотук и при всички положения бяха оставили в снега отпечатъци от собствените си подметки.
— Не бива да спираме — каза той.
— Въжето е готово.
Нямаше начин Уолт да се спусне по въжето с лаптопа в ръка, затова той го пъхна обратно в раницата си, но без да го затваря напълно, за да остане включен. После заслиза надолу по стената на адската дупка. Брандън му светеше с фенера. Уолт стъпи на дъното, в празното пространство между стената и купчината полуразложени трупове. Въпреки минусовите температури, вонята долу беше неописуема. Уолт дръпна ципа на якето си догоре и покри устата и носа си с яката му. Закачи презрамките на раницата през свивката на лакътя си, измъкна отвътре лаптопа и го подпря на лявата си ръка като сервитьорски поднос, а с дясната държеше детектора за гама-лъчи. Насочи го към най-близкия подпухнал труп. Дигиталният дисплей отчете радиация в допустимите граници. Доста по-ниско от очакванията му.
Давейки се от задушливата смрад, той насочи апарата към гнилата, обгоряла глава. Почернялата кожа на животното се бе разцепила от подпухването и точно там показателите леко се покачиха — над замръзналата оголена плът.