Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Ще го напишеш — рече той, сякаш на себе си, и с усилие потисна детинската си радост.
— Казах, че ще го сторя. И този път съм искрен. Но трябва да те попитам — от всичко, което ми каза сега, има ли поне частица истина?
— Всяка дума! — гордо отвърна Коутс. — Това е нашето наследство, докторе.
— Защото и аз искам да ти разкажа една история.
Коутс се наведе към Ейкър, коренно променен, грейнал от радост заради победата си.
— Чувал ли си за бунта на Ейкър? — попита Марк.
Коутс повдигна вежда. За част от секундата като че ли усети какво следваше; сякаш разбра, че Ейкър му бе подготвил капан. Ала беше твърде късно.
— Сега вече си. — Докторът замахна с бързината на змия.
Коутс усети внезапно парене в бедрото си, последвано от пронизваща болка, която го накара да се превие надве. През цялото време ветеринарят бе крил зад гърба си ножица. Коутс залитна напред. Ейкър заби и двата си лакътя в гърба му и притисна лицето му в нажежената чугунена повърхност на печката. Стаята се изпълни с остър мирис на пърлена коса и кожа. Коутс се надигна в седнало положение и точно тогава ножицата потъна дълбоко под лявата му мишница и остана забита там. Докторът отскочи встрани, грабна стола до себе си и го вдигна във въздуха. Замаяният Коутс се наведе, за да избегне удара, и изненадано установи, че мишената на Ейкър е друга. Столът се стовари върху тенекиения кюнец на печката и стаята се изпълни с парлив сив пушек. Докторът докопа якето на Коутс, метна го върху печката и само след секунди дрехата се сгърчи и започна да тлее и дими. После дръпна собственото си яке от закачалката, взе сигналния фенер от перваза на прозореца и изхвърча навън.
Коутс повърна. Чувстваше обгорената кожа на лицето си болезнено опъната. Под опърлената брада на едната му буза бяха жигосани под странен ъгъл буквите sgnitsaC, от „Vermont Castings“ — част от релефния надпис върху печката, изписан в обратен ред.
Запълзя към вратата. Кракът му кървеше обилно, а ръката го болеше. Докторът много добре знаеше какво прави — двете рани го обездвижваха почти напълно.
Довлече се до вратата, оставяйки кървава диря след себе си. Суха кашлица раздираше гърдите му. Едва дишаше от болка и задух. Опита се да се изправи на колене и да достигне дръжката на вратата, но раненият му крак не го слушаше. Добра се някак до бравата, ала установи, че собственото му туловище блокираше вратата. Срути се обратно на земята и измъкна револвер 38-и калибър от кобура на глезена си.
Стреля три пъти и зачака.
Поколеба се дали да не използва и останалите три куршума, но се отказа. Щеше да ги запази за самозащита, в случай че Ейкър се върнеше.
— Мамка му! — изкрещя той.
Над главата му се виеха облаци дим. Той кашляше и се давеше, мъчейки се да надвие непоносимата болка и да се докопа до вратата.
Топката на вратата се завъртя и в процепа се показа лицето на Гиърбокс, втрещен от вида на ранения Коутс.
— Въздух! — изстена Коутс и усети вкус на кръв в гърлото си. Нахлулият през вратата студ го блъсна като с чук. — Докторът! — промълви Коутс и загуби съзнание.
36.
Марти — четиригодишният голдън ретривър на Уолт — профуча покрай предпазната решетка на камината и запрати в жаравата една от ръкавиците на Емили. Влажната вълна започна да дими и малко след това стаята се изпълни с отвратителна, задушлива смрад.
Уолт дотърча от кухнята, привлечен от лошата миризма. Близначките, които много добре знаеха, че могат да играят на „донеси“ с кучето само на двора, бяха шокирани от изражението му. По лицето му се четеше не гняв, а любопитство. Момичетата хукнаха да се крият зад дивана, заливайки се от смях, ала забележка от баща им така и не последва.
Вместо това минута по-късно го чуха да разговаря по телефона с Лиза и погрешно сметнаха, че излиза, защото им е сърдит.
— Можеш ли да дойдеш до вкъщи и да сложиш момичетата по леглата? — попита той. — Изникна нещо спешно.
— Миризмата? — попита Брандън, докато наместваше превръзката на рамото си, настанен на предната седалка в черокито.
— От вълнената ръкавица. Да. Първо се ядосах на момичетата. Нищо ново под слънцето. Но после веднага разпознах миризмата; сетих се за нея. От ранчото на Лон Бърни. Помниш ли как смърдеше?
— Такова нещо не се забравя.
— Пърлена вълна — каза Уолт. — Ето на какво миришеше там. На пърлена вълна.
Уолт угаси фаровете и продължи да шофира по почистения от снега двулентов път, облян от бледото сияние на кръглата месечина. Спряха колата на по-малко от километър разстояние от алеята за автомобили в ранчото на Лон Бърни и тръгнаха пеша. И двамата носеха раници, 9-милиметровите си берети и джобни фенери, които се разгъваха като полицейски палки.