Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Минути по-късно се чу драсването на кибрита.
Огънят се появи внезапно. Нафтата е бавно горяща запалителна течност и не предизвика експлозия, нито дори лумване. Пламъкът просто тръгна през камарата, облизвайки разлятото гориво. Горещината ставаше все по-осезаема. Мъртвата плът започна да пука.
Уолт беше сигурен, че Брандън се тревожи и можеше да провали всичко, ако хукне да го спасява. Ала точно тогава моторът отново запали и бързо утихна в далечината.
Въжето тупна върху гърба на Уолт.
— Божичко, шерифе!
Пламъците все още бяха далеч от Уолт, но горещината ставаше нетърпима и огънят се разрастваше. Шерифът стисна въжето, заби пети в стената и започна да се изтегля към ръба, където го чакаше Брандън, протегнал към него здравата си ръка.
Стоповете на мотоциклета потънаха в мрака.
— Ти не си с всичкия си — рече Брандън с озарено от огъня лице. Кожата му блестеше, мокра от пот. Очите му хвърляха искри. Беше бесен.
— Ако имах нужда от помощ, щях да извикам — безцеремонно отвърна Уолт.
— Господи! Как е възможно целият този риск да си струва, шерифе? — Възмутен. — Как изобщо е възможно…
Уолт потупа раницата си.
— Струваше си, Томи. Определено.
Обърна се и хвърли поглед към горящата камара от мъртва плът, пукаща и клокочеща. Мислеше си за Марк Ейкър и за изминалото време от отвличането му. Мислеше си как в този студ огънят свързваше един човек с друг, една ферма с друга, един живот с друг и искрено се надяваше, че в момента Марк Ейкър се намира близо до някой огън, също като него. Шансът на Уолт да открие и спаси Марк вече беше реален; едно число върху екрана на гайгеров брояч бе на път да се превърне в неоспоримо доказателство и да разкрие поредица от улики, които да свържат промяната в цвета на биосензора с изчезналия ветеринарен лекар.
Вече знаеше къде е началото на тази поредица, а само ако се повдигнеше на пръсти, можеше дори да зърне следващата й брънка в пелената от мрак, простираща се в продължение на километри в тази почти необитаема долина.
Някъде там се намираше ранчото на сенатор Джеймс Пийви.
37.
Марк Ейкър бе изненадан от собствената си издръжливост. Не усещаше умора. Може би заради притока на адреналин. Следваше дирите на моторната шейна, защото улесняваха придвижването му. Следите водеха по някакъв път — поне така изглеждаше поради липсата на дървета и храсти. Освен че му помагаше да върви по-бързо, отъпканата диря прикриваше и собствените му стъпки. Лунното сияние придаваше на снега бледолилав оттенък. От хижата зад него се разнесоха изстрели. Коутс и Гиърбокс. Точно тези първи няколко минути бяха решаващи. Онези двамата нямаше как да са сигурни накъде е тръгнал — към бараката за дърва зад къщата или по дирите на моторната шейна. Щяха да се огледат за пресни следи, водещи към гората.
Бързо щяха да осъзнаят — пет минути, а вероятно и по-малко — че няма следи в посока към гората и че той е поел по дирите от моторната шейна. Тогава щяха да тръгнат след него.
Бе изгорил лошо лицето на Коутс. Дали похитителят му щеше да остане да ближе раните си, или щеше да се включи в преследването? Отговорът дойде незабавно. Крясъците от хижата се усилиха и във въздуха се разнесе накъсаното ръмжене на моторната шейна. Опитваха се да я запалят.
Все още успяваше да се ориентира на лунната светлина, но скоро щеше да се наложи да включи фенера. Ако се отклонеше от дирята на шейната, отпечатъците му щяха да го издадат. А ако останеше, щяха да го заловят след няколко минути. Би могъл да опита да отскочи встрани в девствения сняг, възможно най-далеч от отъпканата пътека, ала знаеше, че Коутс е професионален следотърсач. Налагаше се да го надхитри.
Мисли!
След първия завой следата от моторната шейна кривваше встрани от пътя и потъваше в гъстата гора от борове и трепетлики — без съмнение някаква пряка отсечка, използвана само през зимните месеци. Подмина още десетина дървета и тогава се разнесе мощният вой на моторната шейна, досущ като електрическа резачка за дърва. Бяха успели да я запалят; щяха да са при него след по-малко от минута.
Ейкър спря. Обърна се. Съзнанието му отброяваше ценните секунди, които губеше. После видя спасението си — клона.
Пътеката минаваше съвсем близо до наклонен на една страна бор, някога поразен от гръм. Старо, чепато дърво с редки клони, някои от които достатъчно близо до земята, за да се покатери човек на тях. Ейкър приклекна и отскочи. Успя да хване най-ниския клон, но ръкавиците му се хлъзнаха и го изпусна. Опита пак и пак, ала безуспешно.