Лявата ръка на Бога

Що се отнася до работата, Рива имаше далеч по-голям късмет от другите момичета. Започна като слугиня на слугинята на личната прислужничка на мадмоазел Джейн Уелд — твърде нисък пост в безмилостния свят на прислугата, но дори и за него понякога се изискваха над петнайсет години упорити усилия. Племенницата на лорд Випонд прие Рива, но беше страшно недоволна, че е принудена да се излага с тъй долнопробна под-подприслужничка. Престана да негодува, но пък останалите слугини продължиха с още по-голяма сила, когато стана ясно, че Рива владее гениално най-ценните умения за компаньонките — сръчно и деликатно прави майсторски прически; изстисква черни точки с минимални поражения и прикрива умело останалото червено петно; лицето разцъфтява от приготвените собственоръчно от нея кремове и помади, в което бе истинска магьосница; грозните нокти стават елегантни, миглите гъсти, устните червени, краката гладки (обезкосмяваше ги максимално безболезнено, без нечовешки мъки). С две думи, Рива се оказа истинска находка.

Това затрудни мадмоазел Джейн, защото не знаеше какво да прави с останалите три прислужнички, които бяха вече излишни. В много отношения мадмоазел Джейн, макар и студена красавица, имаше милозливо сърце и не намираше сили да каже на старата Бриони, с която беше от детските си години, че вече не се нуждае от нея. Това щеше дълбоко да я разстрои, а освен всичко можеше да извади на бял свят многобройните тайни, споделени с бавачката. Затова мадмоазел Джейн се отнесе с нея по-меко и не я изхвърли болезнено след дванайсетте години вярна служба. Прати Бриони да купи тубичка розмаринов крем, а междувременно заръча да й приготвят багажа. Когато се върна, нещастната прислужничка завари насред празната стая един слуга с плик в ръката. В него имаше двайсет долара и кратко послание с благодарности за вярната служба и ново назначение при някаква далечна роднина в още по-далечна провинция. Като отплата за дългогодишните грижи приносителят на писмото щял да я съпроводи и закриля по пътя. Мадмоазел Джейн й пожелаваше щастие и изразяваше надежда, че Бриони ще се радва на този приятен обрат на съдбата. След двайсет минути слисаната жена вече бе на седлото и потегляше със своя закрилник към нов живот. Повече никой не чу за нея.