Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— В такъв случай би трябвало да се обърнете към полицията. Особено ако сте в състояние да докажете обвиненията си…
— Господин Кроукър — въздъхна адвокатът. — Ако живеехме в нормален свят, това отдавна да е станало и Хуан Гарсия щеше да е в затвора… — Последва познатата вече драматична пауза. — Но светът, който ни заобикаля, едва ли може да се нарече нормален… По тази причина въпросното лице не само няма да попадне в затвора, а дори и няма да бъде обвинено… Независимо от жестокото убийство, което е извършило, независимо от неоспоримите улики срещу него…
Пръстите на Махур погалиха гладкия камък, сякаш искаха да утешат неспокойния дух на Тереза Маркеса Барбачена.
— Този човек е недосегаем — въздъхна той. — Дори влиятелна фигура като моя клиент не може да му стори нищо. Около него се издига висока стена, която никой не може да прескочи… — Дългият му показалец знаменателно се повдигна: — Или почти никой…
Кроукър беше обзет от мрачно предчувствие, тръпки полазиха по гърба му.
Махур приключи пледоарията си с глас, от който косъмчетата по ръцете му настръхнаха:
— Само вие, сър, можете да прескочите тази стена! Клиентът ми е убеден в това. И офертата му е следната: в замяна на бъбрека, който ще спаси живота на Рейчъл, вие трябва да се доберете до Хуан Гарсия Барбачена и да го ликвидирате!
Глава 2
— Няма да извърша убийство! — тръсна глава Кроукър. — Нито за вас, нито за когото и да било! — Едва сега си даде сметка, че офертата на Махур не е дар Божи, а сделка с Дявола.
— Разбирам — кимна адвокатът и докосна предницата на тюркоазния мустанг с онова благоговение, с което влюбеният мъж гали бедрото на своята избраница. Бяха напуснали гробището и стояха пред железния портал, който той старателно заключи. Оттук букетът свежи цветя на гроба на Тереза Маркеса Барбачена приличаше на ярко цветно петънце. — Това ваше изявление положително ще дойде като гръм от ясно небе за семейството на Аджукар Мартинес.
При споменаването на това име у бившия детектив се събудиха стари и неприятни, но все още живи спомени.
— Мартинес беше чудовище! — отсече. — Когато го спипах, той беше убил пет проститутки по особено жесток начин. Лицата им бяха обезобразени с нож, гърдите — отрязани… И всичко това, преди да им пререже гърлата…
— А вие го застреляхте — хладно го изгледа Махур.
— Точно така, застрелях го — кимна Кроукър. Вече беше престанал да се учудва на информираността на тоя тип, макар че подобни сведения можеха да се получат с цената на огромни усилия. Осъщественият контакт между двамата очевидно беше част от една мащабна операция. Тези хора не обичаха да си губят времето. — Но нека ви напомня, че натиснах спусъка при самоотбрана, тъй като онзи садист ме нападна с бръснач!
— Куршумът е отнесъл половината му глава…
— Първо прострелях коляното му — отвърна му. — Но това не го спря…
Адвокатът хвърли кутията за храна на задната седалка и попита:
— Ами случаят с Дънстън Макгриф?
— Още един психопат — въздъхна Кроукър. — Изнасилил доведената си сестра, като преди това изтръгнал сърцето й и го изял… След това изскочил на улицата и започнал да стреля по минувачите. Четирима убити, шестима ранени… Използвал е пушка тридесет и осми калибър.
Махур се облегна на калника. Безупречно излъсканата боя ослепително блестеше на слънчевата светлина.
— Един куршум в слепоочието, втори — в гърлото — продължи да демонстрира информираност той. — Изстрели, които са достойни за снайперист. Жертвата умира на място…
— Налагаше се. В противен случай щях да изгубя партньора си.
Махур кръстоса ръце пред гърдите си, изложи лицето си под топлите слънчеви лъчи, затвори очи и промърмори:
— Идва ред на Родриго Импремата.
Кроукър се подразни. Това зализано копеле го връщаше в миналото с методична последователност. При това точно в онази част от него, за която не желаеше нито да мисли, нито да си спомня.
— Какво е това? — изръмжа. — Опис на бельото, изпратено за пране?
— Обикновен списък на хората, които сте убили — отвърна му. — Ако информацията ми е точна, дон Родриго е бил кръстник на картела Барио, който години наред е зареждал с кокаин Ню Йорк… По непотвърдени сведения именно той е заповядал убийството на вашия баща. Поправете ме, ако греша…
— Не грешите — въздъхна Кроукър и зачака. Беше убеден, че адвокатът разполага с информация и за доброволното му сътрудничество с федералните власти.
Махур доволно кимна с глава.
— Високо ценя вашата откровеност, сър — измърка той. — В днешния свят на престъпно лицемерие и нагли лъжи подобно нещо наистина е рядкост… — Отново вдигна лице срещу слънцето: — Този дон беше отвратителен маниак, нали? Съсредоточаването на огромна власт в ръцете му го правеше още по-опасен за околните! В крайна сметка дори колегите му започнаха да мечтаят да го видят мъртъв… Но донът не беше лъжица за тяхната уста. Манипулираше ги умно, настройваше ги един срещу друг и те сами се избиваха… — Очите с цвят на кафе се отвориха толкова рязко, че Кроукър не успя да скрие смайването от лицето си: — Тогава на сцената излязохте вие. Някаква умна главица сред вашите информатори — вероятно същата, която ви е посочила дон Родриго като човека, заповядал отстраняването на баща ви, е доставила и това, което ви трябва: малката цепнатина в безупречно изградената защита на мафиотския бос… Почти незабележима цепнатина, но достатъчна за човек с вашите умения и решителност… — Главата му леко се извъртя, зализаната коса мазно проблесна: — Някакви пропуски дотук?