Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
— Остават два часа — казах му, щом излязохме от ресторанта. — Имаш ли още нещо наум?
— Разбира се. — Той кимна към отсрещната страна на улицата и аз проследих движението му. — _«При Мигел»_.
Напрегнах мозъка си:
— Чувала съм за това място… Почакай, там танцуват салса, нали?
— Да. Опитвала ли си някога?
— Не.
— Какво? Мислех, че си кралицата на танца.
— Все още не съм усвоила докрай суинга.
Истината бе, че умирах да се пробвам в салсата. Обаче, също както и с книгите на Сет Мортенсен, не исках прекалено бързо да приключа с нещо толкова хубаво. Все още се наслаждавах на суинга и исках да навляза в него докрай, преди да сменя стила. Дългият живот дава възможност да се наслаждаваш на нещата много повече.
— Е, сега просто ще ти се наложи да се занимаваш с тях едновременно. — И като ме хвана за ръка, ме преведе през улицата.
Опитах се да протестирам, но не успях да обясня мотивите си, така че както и с маргаритите, се предадох доста лесно.
В клуба беше топло и пълно с хора, а за музиката направо си умирах. В момента, в който Роман плати и ме заведе на дансинга, краката ми незабавно започнаха да потропват в ритъм. Оказа се, че Роман е добър не само в суинга, но и в салсата, и само след няколко стъпки открих, че ми се удава лесно. Може и да не успявах да покажа най-доброто от себе си след коктейлите, но танцувах от векове. Умението се беше превърнало в част от мен.
Салсата се оказа много по-секси от суинга. Не че суингът не беше секси, но у салсата имаше нещо подмолно и изплъзващо се. Човек непрестанно се съсредоточаваше върху близостта на другия и в начина, по който бедрата се движеха в синхрон. Сега разбрах какво бе имал предвид Роман с думата «горещо».
След половин час си взехме почивка и отидохме на бара.
— Сега, мохито — каза той, като вдигна два пръста към бармана, — за да останем на вълна латино тази вечер.
— Не мога…
Мохитото обаче се появи въпреки протеста ми и се оказа адски хубаво. Приключихме с него по-бързо, отколкото би трябвало, така че можехме отново до се върнем на дансинга.
Когато стана време да тръгнем за концерта на Дъг, пост гръндж, пънк-рокерска-музика вече не звучеше чак толкова вълнуващо. Бях развеселена от танците, разгорещена и потна; бях обърнала още едно мохито, последвано от текила. Знаех, че щях да открия новата си страст в салсата, и мълчаливо проклинах Роман, тъй като това вероятно щеше да се превърне в пристрастеност, макар че бях въодушевена от стъпките. Тялото му се движеше със съблазнителна грация и докосваше моето по начин, който ме караше да тръпна от копнеж.
Измъкнахме се на улицата хванати за ръце, смеещи се и останали без дъх. Леко ми се виеше свят и реших, че сме си тръгнали в подходящия момент. Контролирането на движенията ми не ми се удаваше на ниво.
— Е, къде паркирахме?
— Ти се шегуваш — казах и го дръпнах зад ъгъла, където видях мекия отблясък от едно жълто такси. — Трябва да вземем такси.
— Хайде де, не съм чак толкова зле.
Той обаче прояви разум да не протестира повече и взехме такси до пивоварната «Грийн лейк». Хора влизаха и излизаха; преди тази на Дъг бяха свирили други две групи. Както се бях опасявала, облеклото ми изглеждаше безнадеждно не на място сред обикновените и измачкани дрехи, носени от хора на колежанска възраст, обаче това престана да е голям проблем, след като Роман ме поободри:
— Не се впрягай — посъветва ме той, докато си пробивахме път в претъпканата пивоварна. — Тези хлапета навярно ни мислят за някакви стари шпиони конформисти, но те просто се подчиняват по свой собствен начин. Подчиняват се на неподчинението.
Огледах се за групичката от книжарницата, като се надявах, че са запазили маса.
— О, не. Не политиканстваш, когато си пиян, нали?
— Не, не. Просто съм изморен от хора, които винаги се опитват да се впишат в някакъв модел, да поставят чертата, без значение дали е вляво или вдясно. Гордея се, че съм най-добре облеченият човек в това помещение. Смятам, че трябва да си създадеш собствени правила.
Мярнах Бет и помъкнах Роман към другия край на залата.
С нея бе и останалото «население» от книжарницата: Каси, Анди, Брус и… Сет. Стомахът ми се преобърна.
— Хубава рокля — каза Брус.
— Запазихме ти място — Каси посочи един стол, — но нямахме представа, че си… с приятел.
Ситуацията със стола почти не ме вълнуваше. Всичко, което усещах, бяха вперените в мен очи на Сет; гледаше ме замислено. Изчервих се, почувствах се като пълна идиотка и ми се прииска да можех просто да се обърна и да си тръгна. След като му бях отказала с тъпата си тирада, че не ходя по срещи, сега бях тук, пияна до козирката и ръка за ръка с Роман. Дори не можех да си представя какво щеше да си помисли сега Сет за мен.