Тъгата на сукубата

— Напълно съм сигурна, че никога не съм чувала думата «горещо» да се отнася, за каквото и да е от моя гардероб.

— Трудно ми е да повярвам. — Той посочи към коридора. — Отивай, времето лети.

Десет минути по-късно се появих в прилепнала тъмносиня жоржетена рокля. Имаше тънки презрамки и несиметрична пола с волани по ръба, която разкриваше голяма част от левия ми крак. Бях спуснала косата си и сега я носех разпиляна върху раменете.

Роман отклони поглед от многозначителното си общуване очи в очи с Обри.

— Горещо.

Той посочи към Библията на крал Джеймс, сложена на масичката ми за кафе. Беше отворена, сякаш я е разглеждал.

— Никога не съм смятал, че си от хората, които ходят на църква.

И Сет, и Уорън си бяха направили подобни шеги. Това накърняваше репутацията ми.

— Просто проучвам нещо, а и не се оказа особено полезна.

Роман стана и се протегна:

— Вероятно защото е в един от най-лошите преводи.

Спомних си за многото Библии.

— Има ли някоя по-добра, която да ми препоръчаш?

Той вдигна рамене:

— Не съм експерт, но вероятно по-добра работа ще ти свърши някоя предназначена за изучаване, а не за религиозна употреба. Някоя с обяснителни коментари. Като онези Библии, които се използват в училище.

Складирах информацията, чудейки се дали тайнствените стихове биха могли да разкрият нещо повече. Но в момента трябваше да се справя със срещата си.

Спряхме се на малък, закътан мексикански ресторант, в който никога не бях ходила. Сервитьорите говореха испански, а както се оказа — Роман също; храната не беше като за американци. Когато на масата се появиха два коктейла маргарита, осъзнах, че Роман е поръчал единия за мен.

— Не искам да пия тази вечер.

Бях си спомнила колко неадекватно се държах последния път, когато излизахме. Той ме зяпна, сякаш току-що бях обявила, че за разнообразие ще спра да дишам.

— Сигурно се шегуваш. На това място правят най-добрата маргарита северно от Рио Гранде.

— Искам да остана трезва тази вечер.

— Един коктейл няма да те убие. Изпий го, докато вечеряш и дори няма да го усетиш.

Аз мълчах.

— За Бога, Джорджина, просто опитай най-доброто. Една глътка и си зарибена.

Неохотно плъзнах език по ръба на чашата и това предизвика такова желание да вкуся текилата, че съперничеше на нуждата ми от секс като сукуба. Противно на добрите си намерения, отпих една глътка. Беше фантастично. Същото можеше да се каже и за храната, което съвсем не бе изненада, и в крайна сметка изпих два коктейла вместо само един. За щастие Роман се оказа прав. Тъй като ги изпих докато се хранех, се чувствах само леко замаяна. Можех да се контролирам и знаех, че ще бъда адекватна, докато не изтрезнея.