Тъгата на сукубата

— Добре съм, но трябва да легна.

Той ме изведе от банята и отидохме в спалня с огромно неоправено легло. Проснах се върху него доволна, че лежа и съм неподвижна, макар стаята да продължаваше да се върти. Той предпазливо седна на ръба на леглото, като ме гледаше несигурно.

— Съжалявам — казах му аз. — Съжалявам, че трябваше да направиш… тези неща.

— Всичко е наред.

Затворих очи.

— Връзките изсмукват хората. Ето защо не ходя по срещи. Само нараняваш другия.

— Повечето хубави неща крият в себе си и риска от нещо лошо — философски отбеляза той.

Спомних си за писмото, което ми беше изпратил, и за дългата връзка с приятелка, която бе пренебрегнал заради писането.

— Би ли го направил отново? — попитах го аз. — Да излизаш с онова момиче, дори ако знаеш, че нещата ще се развият по същия начин?

Пауза.

— Да.

— Не и аз.

— Не и ти, какво?

Отворих очи и го погледнах.

— Веднъж вече бях омъжена — беше пиянско признание, каквото човек прави с пълното съзнание, че никога не би го направил, ако е трезвен. — Знаеше ли това?

— Не.

— Никой не знае.

— Тогава… не се е получило ли? — попита Сет, след като в продължение на цяла минута не казах нищо.

Не успях да сдържа горчивия си смях. Не се е получило? Малко беше да се каже. Бях слаба и глупава, терзана от същите физически нужди, които едва не доведоха до нещастието с Роман. Само че не можех да обвиня пиянството за подхлъзването си с Аристон. Бях съвсем трезва и честно казано, планирах го от много време. Отнасяше се и за двама ни.

Един ден пак беше дошъл да ме види, но този път не говореше много. Мисля, че по това време приказките вече бяха станали излишни. И двамата стояхме прави, нервни и припрени, докато бъбрехме за незначителни неща, които в действителност никой от нас не чуваше. Вниманието ми бе насочено към физическото му присъствие — към тялото му, към мощните мускули на ръцете и краката му. Въздухът бе натежал от сексуално напрежение и беше цяло чудо, че въобще можехме да се движим.

Отидох до прозореца, но не виждах нищо, докато се вслушвах в неспокойните му стъпки из стаята. Секунда по-късно той се приближи, но този път застана зад мен. Ръцете му внезапно се отпуснаха на раменете ми — първото преднамерено докосване, което той си позволи. Пръстите му ме изгаряха като факла и аз потръпнах, от което хватката му се затегна и той пристъпи още по-близо до мен.

— Лета — прошепна в ухото ми, — знаеш… знаеш, че мисля за теб през цялото време. Мисля, какво би било да… да съм с теб.

— Сега си с мен.

— Знаеш, че не това имам предвид.

Той ме обърна с лице към себе си, а погледът му, нежен и изгарящ, се разливаше по тялото ми като горещо масло. Прокара ръце по врата ми и за момент обхвана с шепи лицето ми. Наведе се и устата му се оказа на един дъх разстояние от моята. После езикът му се показа и леко пробяга по устните ми, натежал от нежност. Устните ми се разтвориха и аз се приведох напред, за да взема още, но Аристон се отдръпна с лека усмивка. Плъзна ръка по рамото ми към клипса, който държеше робата ми, и го разкопча. Материята се плъзна надолу и се свлече в купчина около мен на пода, а аз останах гола пред Аристон.