Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Дали да не отворим магазин за домашни любимци? - изрече на глас младата жена.
- Какво казахте, госпожице?
Беки се завъртя и видя, че един полицай натиска бравата на номер сто трийсет и три, за да се увери, че е заключено.
- О, добър вечер - смутолеви тя и кой знае защо, се почувства гузна.
- Наближава два след полунощ, госпожице. Току-що казахте „Добър вечер.“
- Така ли? - учуди се тя и си погледна часовника. - Ами да! Залисала съм се и не съм усетила. Живея на номер деветдесет и седем. - Реши, че все трябва да даде някакво обяснение, и допълни: - Не можех да заспя и излязох да се поразтъпча.
- Ами тогава защо не се хванете на работа в полицията? Там на драго сърце ще ви пращат да се разхождате по цяла нощ.
Беки се засмя.
- Не, благодаря. По-добре да се прибирам и да се помъча да заспя. Лека нощ.
- Лека нощ, госпожице - каза полицаят, изкозирува и провери дали и празният антиквариат е залостен.
Беки се обърна и закрачи решително по Челси Терас, после отключи входната врата на номер деветдесет и седем, качи се в жилището, съблече си палтото и веднага се върна при тясното писалище. Помисли само миг, грабна перодръжката и започна да пише.
За разлика отпреди думите се лееха, понеже младата жена знаеше какво точно трябва да каже.
„Челси Терас № 97 Лондон
20 май 1920 г.
Драги Гай,
Измислях най-различни начини да ти съобщя какво ми се е случило, откакто замина за Индия, и накрая стигнах до извода, че единственото смислено нещо е да ти кажа цялата истина.
Бременна съм в четиринайсетата седмица, нося в утробата си детето ти, което ме преизпълва с огромно щастие, но и - защо да крия - ме плаши. Щастлива съм, защото ти си единственият мъж, когото някога съм обичала, и съм притеснена заради последиците, които тази новина би могла да има за бъдещето ти в полка.
Нека ти кажа още в самото начало, че нямам никакво желание да вредя на кариерата ти по какъвто и да е начин, като те принуждавам да се ожениш за мен. И за двамата би било неприемливо да се обвържем един с друг само от угризения на съвестта, а после цял живот да се преструваме заради случилото се между нас един-единствен път.
Лично аз не крия, че ти принадлежа изцяло, но ако това чувство не е споделено, за нищо на света не бих принесла в жертва на олтара на двуличието такава многообещаваща кариера.
Но ти, скъпи, можеш да не се съмняваш, че те обичам силно и се вълнувам за бъдещето и благополучието ти до такава степен, че съм готова, стига да поискаш, да отричам, че имаш нещо общо с всичко това.
Винаги ще те боготворя, Гай. Знай, че каквото и да решиш, ще ти бъда вярна.
С много любов
Беки“
Прочете веднъж, сетне втори път написаното и не успя да сдържи сълзите си. Докато сгъваше листа, вратата на спалнята се отвори и на прага застана сънената Дафни.
- Добре ли си, миличка?
- Да. Само ми се пригади - обясни Беки. - Реших да поизляза на чист въздух.
Тя пъхна незабелязано писмото в плика.
- Така и така съм станала - допълни приятелката и, - ще пийнеш ли с мен чай?
- Не, благодаря. Вече изпих две чаши.
- Е, добре тогава, ще пия сама.
Дафни хлътна в кухнята. Беки грабна веднага писалката и надписа плика:
ИНДИЯ
Пуна
казарма „Уелингтън“
Втори батальон на Кралския стрелкови полк
капитан Гай Трентам
Излезе от жилището, пусна писмото в пощенската кутия на ъгъла на Челси Терас и се прибра още преди чайникът да е заврял.
От дъжд на вятър Чарли получаваше писма от Сал в Канада, която му съобщаваше за появата на поредния му племенник или племенница, случваше се да му се обади и Грейс, ако успееше да се отскубне от задълженията си в болницата, но виж, Кити го посещаваше наистина много рядко. Ала появеше ли се в жилището, то бе все по една и съща причина.
- Трябват ми само две лири стерлинги, Чарли, колкото да избутам на първо време - обясни и този път тя и още щом влезе в стаята, се настани на единствения фотьойл.
Чарли се вгледа в сестра си. Уж беше само с година и половина по-голяма от него, а приличаше на трийсет и пет - четирийсетгодишна. Под торбестата, размъкната жилетка не бе останала и следа от тялото, по което навремето се бяха заглеждали всички в Ист Енд, а без грим си личеше, че лицето на Кити е отпуснато и сбръчкано.